Пропускане към основното съдържание

Паметниците в София

С радост научих, че вече има два проекта за паметници, възвеличаващи личности от българската история. Единият проект е на сдружение "Мила родино" и предвижда пачетник на хан Аспарух. Вторият проект е на група архитекти и интелектуалци, поставили си амбициозната задача да построят паметник на петима български владетели.
Какъвто и да е проектът, важното е, че най-после някой е обърнал внимание на вопиющата безумица София да прилича повече на руски град, отколкото на български. В столицата повечето значими паметници имат руска или съветска символика. Те са знакови обекти и за туристически посещения.
Ето кратък списък на най-значимите:
- Паметник на Съветската армия - доминира над целия град
- Храм-паметник "Александър Невски - неофициален символ на столицата, седалище на Патриарха на БПЦ
- Паметник "Цар Освободител"
- Руски паметник
- Руска църква
- няма да навлизам в изброяване на улици, тъй като вероятно са десетки, като някои от тях ключови за града: "Граф Игнатиев", булевард "Руски и пр.
Това струпване на руска символика в столицата на едва отървалата се от присъединяване към СССР държавица вече е в повече. Ако България желае да бъде суверенна и уважавана държава, член на ЕС, трябва да промени не само своите закони, администрация, икономика, но и символното си излъчване. Не може паметниците на Цар Освободител и на Съветската армия да са най-големите и най-значимите в града. Не може в София да няма един забележим паметник на българска личност - помислете, колко скромни, почти в човешки ръст са паметниците например на Патриарх Евтимий или пък ужасната посечена глава на Стамболов, сякаш положена за назидание, а не за възхвала и признателност. Помислете колко забутана е църквата Света София на фона на помпозната "Александър Невски".
Тоова е средата, в която живеем и тя се създава от нас и създава нас и нашите поколения.

Коментари

Kenoby каза…
Всеки вижда каквото иска... В София има над 50 църкви освен Руската и Александър Невски и 150 паметника на загиналите във войните или български културни и политически личности, освен Руски паметник, този на Цар Освободител и на Съветската армия... Момче... миналото е да се помни и разказва, не да се мрази... Неразбирам какво не им харесваш или ти пречат тези паметници. И защо нищо не казваш за католическата катедрала, румънската църква или синагогата... И защо стелата в Борисова на загиналите във Втората световна да е по маловажна...
А паметници на основателите на тази държава има там където те са го направили на северо-изток... София си е със собствена история...
Orlin каза…
Да се приравнява Паметникът на Съветската армия с Католическата катедрала и Синагогата ми звучи като безхаберие в света на ценностите. И в двата случая нямам какво да направя, освен да ви предупредя: господине, объркани са ви понятията, изглеждате ми объркан и трябва да се разтревожите за себе си. Успех!

Популярни публикации от този блог

Новата икономика Бъдещето на световната икономика изглежда доста мрачно. Суровините намаляват, енергийните, направо привършват. Западните държави прехвърлят производството в Азия и се отдават на развойна и маркетингова дейност, но това е явно недостатъчно за поддържане на високия им стандарт, затова трупат планини от дългове. Климатичните промени застрашават изхранването - засушаването води до намаляване на обработваемите земи. Следвоенния икономически цикъл на относително благоденствие завършва. Добрата новина е, че през десетилетията след войната светът не си е губил времето. Разработени бяха технологии и цели нови класове продукти, нови индустрии - Информационните технологии и Интернет, създадоха се нови материали. Всички науки направиха големи стъпки напред. В резултат на тези усилия, вероятно скоро ще преживеем най-грандиозното представление на човешките постижения, в сравнение с което Ренесансът и възстановяването след II Световна война ще изглеждат скромни и незначит...
Понякога се страхувам, че вече по-слабо искам да казвам. България ме обезкуражи! Отблъскващото нищонеслучване, тъпотата и безверието на обитателите й направо ужасява! Всъщност отдавна съм си заминал оттук, нямам нищо общо с тази действителност, в която против волята си се намирам. Трябва да живея в мърсотия, а обичам чистотата. Трябва да правя бизнес в среда агресивна към пазара и благодатна за далавери. Каквото и да правиш, конкурираш се с перачи на пари или политически връзкари. Обичам да пътувам, а пътищата са разбити. Ето защо, все по-малко ми се говори.
Бях щастлив да работя в ре:тв. Водех предаването "Микрофон и мишка", излъчвано до началото на това лято. По данни на телевизията зрителите й бяха около 2500 човека. През Интернет гледаха около 170-200 човека. Още няколкостотин през сателит. Крайно недостатъчна цифра, за да се мотивира рекламодател да инвестира в тази медия. Форматът на телевизията не позволяваше тя да се самоиздържа. Предавания като "професорско каре" - фантастичен, обогатяващ разговор между ерудирани и интересни събеседници, не биха постигнали масовост в никоя държава. Навсякъде по света такива канали - публцистични, полемични, се издържат от някого - от фондации например. Мога да ви кажа, че отвътре телевизията изглеждаше още по-приятно, отколкото на екрана! Интелигентни, фини и способни хора. Наистина е тъжно, че този проект се провали! Нямаше хранителна среда за него. Нямаше зрители, готови да изслушат съдържателен разговор. Просто българската езикова общност ... Прочитане на целия коментар...