НЕ МИ СЕ СПИ

Както често се случва, нерешимите ситуации имат решение. Не ми се ще да описвам българската ситуация. Тя е толкова отвратителна, това постоянно висене на опашката, тази буквално слабоумна склонност да вършиш глупости, за вярваш на глупости, да си вредиш - както си вредят глупавите хора около нас - или се карат помежду си, или не си управляват имотите както трябва, или просто ги мързи. Чувства се всеобща отвратеност на нормалномислещите, на нормално възпитаните, на нормално почтените. Едно дотолкова силно отвращение, че дори на протест не намираме сили да отидем. Аз ходих - дни наред, и видях една милионна от недоволните. Не видях нито един от приятелите си, които иначе са възмутени до дъното на душата си, толкова възмутени, че и митингът им се струва омърсяване. Не ги упреквам, и аз спрях да ходя на тези объркани, анархистични, "неполитични" - САКЪН! протести. През 2005 създадох блога си с надслов "Искам да се разкарам от България", като мислех, че до няколко месеца