Заисах тези размисли някъде през 2000-та година. Всичко е базирано на предположения и не бива да се приема като източник на информация, а само като мисли върху едни отдавна отминали събития. Повечето от тези неща твърдя, без да разполагам с доказателства. Но не вярвам някой да ги оспори. Звездата на Иван Костов изгря с една статия, публикувана през 1990 г. във вестник “Работническо дело” (сега “Дума”) – тогава най-тиражният вестник, печатен орган на БКП, с главен редактор Стефан Продев, по това време либерално настроен. В тази статия Иван Костов изложи икономическа програма и политически аргументи, които и днес биха звучали като откровение на всеки човек с неоконсервативни разбирания! Енчо Мутафов възкликна почти веднага: “Иван Костов – едно име, което бих се радвал по-често да чувам”. Издигането на Костов до върха на държавата, в която на почит са ченгетата, перачите и престъпниците, е едно истинско чудо. По-нататък ще разберем, че това чудо има своята цена. Някак естестве
наблюдения и размисли