НЕ МИ СЕ СПИ

Щастлив баща на три деца съм. И имам право да кажа: децата са голямата лъжа на съвременната култура. Тя заблуждава младите за това, което ги очаква. За брака вече от години се говори без лицемерие, никой не се опитва да спести неприятните страни на съжителството с един човек - дори мисля, че се преекспонират проблемите и не се показват достатъчно добре плюсовете на това да имаш до себе си приятел, съдружник, секс-партньор, съюзник... много неща в едно. Гледането на деца обаче се представя като нещо идилично, успокояващо, симпатично. Децата във филмите никога не се наакват, не крещят с часове - истерично и гадно, не те докарват до полуда. Детето - и особено бебето, е свещена крава. В резултат, когато човек се срещне с действителността, често изпада в шок, а в много случаи не намира сили да издържи и избягва. Трябва да се казва повече за това, за да могат бъдещите бащи и майки да бъдат подготвени. Ще си позволя да опиша какво всъщност се случва. Не говоря само от свое лице, описвам своя

Редовно преминавам по Околовръстното шосе и се заглеждам в сгъстяващите се строежи по склоновете на Витоша, някои непосредствено над пътя. Един от тях е въпросният комплекс. Само аз ли виждам, че е ужасно, невъобразимо грозен? Приличащи на затворнически, или промишлени сградки , нашарени в ярки цветове, очакват нещастните си, платили прескъпо нови собственици. Казарма? Затвор? Промишлени постройки? НЕ! Жилищен комплекс за богатата средна класа. Дали не намекват на бъдещите собственици, че са за затвора? или за лудницата, защото кой нормален би дал парите си за да се засели в тези карцери? Тук трябва да заселват със съдебна заповед! Единствената ни утеха е, че това е частен обект и вероятно хората доброволно ще дадат парите си. Ако доброволно си избираме да живеем в такива грозни къщи, кой ни е крив тогава?