Пропускане към основното съдържание

Публикации

Скорошни публикации

Размисъл за Америка

Това, което мнозина не успяват да разберат за тази страна е, че тя е съставена от единици с голяма степен на автономия. Всяка единица: щат, град, съд, медия, бизнес, семейство, личност има максимална степен на автономия и взима решения в пълната мяра на своя та власт. Губернаторът не пита президента, кметът не пита губернатора, съдията не пита кмета, медията не пита никого, дори църквите, които уж служат на един Бог, са регистрирани като бизнеси и всяка си има мнение по всеки въпрос. И разбира се, гражданите си имат своите 320 милиона мнения. 
Да, има изключения, опити за намеса в нечия власт и правомоция, но понеже общата култура е да си пазиш територията, това са изключения. Правилото е, че единиците са автономни. Затова и съдилищата така редовно изпращат в затвора губернатори и сенатори, затова и медиите редовно разкриват събития и тайни, които в други държави никога не се разкриват.
На незапознатия тази аморфност изглежда хаотична, други пък търсят скрити сили, които ръководят зад к…

Костов и истината

Заисах тези размисли някъде през 2000-та година. Всичко е базирано на предположения и не бива да се приема като източник на информация, а само като мисли върху едни отдавна отминали събития.


Повечето от тези неща твърдя, без да разполагам с доказателства. Но не вярвам някой да ги оспори.
Звездата на Иван Костов изгря с една статия, публикувана през 1990 г. във вестник “Работническо дело” (сега “Дума”) – тогава най-тиражният вестник, печатен орган на БКП, с главен редактор Стефан Продев, по това време либерално настроен. В тази статия Иван Костов изложи икономическа програма и политически аргументи, които и днес биха звучали като откровение на всеки човек с неоконсервативни разбирания! Енчо Мутафов възкликна почти веднага: “Иван Костов – едно име, което бих се радвал по-често да чувам”. Издигането на Костов до върха на държавата, в която на почит са ченгетата, перачите и престъпниците, е едно истинско чудо. По-нататък ще разберем, че това чудо има своята цена. Някак естествено Костов стан…
Новата икономикаБъдещето на световната икономика изглежда доста мрачно. Суровините намаляват, енергийните, направо привършват. Западните държави прехвърлят производството в Азия и се отдават на развойна и маркетингова дейност, но това е явно недостатъчно за поддържане на високия им стандарт, затова трупат планини от дългове. Климатичните промени застрашават изхранването - засушаването води до намаляване на обработваемите земи. Следвоенния икономически цикъл на относително благоденствие завършва.
Добрата новина е, че през десетилетията след войната светът не си е губил времето. Разработени бяха технологии и цели нови класове продукти, нови индустрии - Информационните технологии и Интернет, създадоха се нови материали. Всички науки направиха големи стъпки напред. В резултат на тези усилия, вероятно скоро ще преживеем най-грандиозното представление на човешките постижения, в сравнение с което Ренесансът и възстановяването след II Световна война ще изглеждат скромни и незначите…
От доста време подозирам, че теориите на конспирацията не са състоятелни, но не намирах време да помисля сериозно по въпроса. Днес "провидях" достатъчно убедителни факти:
Или тайният елит, който командва съдбата на човечеството, е изгубил контрол, или просто го няма. Помислете: какъв сценарии би следвала пренаселена планета, все по-замърсена, с изтощени океани и земи, в които има все по-малко живот? Ако сте банда от десетина супер-богати кретени, защо ви са повече от, да речем, 500 милиона работници? За какво сме ви останалите 6-7 милиарда? Очевидно тайният елит обича да живее в замърсени населени места - каквито са вече дори най-отдалечените, райски кътчета, да не говорим за кварталите в големите градове. Тайният елит също така обича да се трови с химикали, защото няма вода и няма почва, които да не са засегнати от тях.
Ако ни управляват евреите, жална ни майка с такива управници! Вижте ги как са се подредили: живеят в Израел!!! Аз бих избрал Швейцария! И климатът е по-добъ…
С този блог се бях разделил цели 5 години! Някаква техническа неразбория в Гугъл, която периодично се опитвах да поправя. Най-накрая успях! А хубавата новина е, че за тези 5 години се случи нещо. НАПУСНАХ БЪЛГАРИЯ! Изнесох се! Вече съм легален емигрант в САЩ и България е само в кошмарите ми. Чета българските новини и коментарите под тях със същия потрес, с който тогава, но отвън.
Вчера един иранец, който ми смени маслото на колата, ме попита липсва ли ми домът. Казатх му, че домът е където се чувстваш добре. Аз не се чувствах у дома си и се преместих. Познавам някои лично, за други просто знам, че от Западни държави са се се преместили в България, и там им харесва повече. Почти всички мои приятели, хора, които ценя и уважавам, останаха в БГ, не защото не могат да напуснат. Те я харесват и възприемат кусурите й по-нормално, отколкото аз.
Така че моите критични думи трябва да се възприемат като лична непоносимост - примерно алергия. В САЩ съмо има непоносими неща, но дори и в моменти, к…
Април 2009 г. България. 19:40, карам си по Околовръстното, най-скъпата пътна отсечка, правена някога у нас. Пътувам от Драгалевци в посока Бояна. Равен път, изведнъж колата ти подскача с гръм, влетял си в някакъв остров - немаркиран, пътят тъмен, островът пълен с глина, колата я е загребала като багер и се е спряла след 30-на метра - аз успях да натисна спирачките едва в последните 3-4 метра, защото шокът и скокът не ти дават физическа възможност да реагираш мигновено. Споглеждаме се със спътника ми - здрави сме, макар и уплашени. Слава Богу, с малката кола съм, тя е слабичка, старичка, бавничка, едва ли съм карал с повече от 60 км./час.
Слизаме в калта и разглеждаме щетите. Обаждаме се на КАТ. Идват доста бързо, проявяват съчувствие, единият дори се развика ядосано как може да се остави без знак този остров, за да се наденат на него като в капан неподозиращите шофьори. Докато полицаят ругае и обикаля из храстите, за да намери НЕЩО, с което да маркира острова, две коли ед…