Новата икономика

Бъдещето на световната икономика изглежда доста мрачно. Суровините намаляват, енергийните, направо привършват. Западните държави прехвърлят производството в Азия и се отдават на развойна и маркетингова дейност, но това е явно недостатъчно за поддържане на високия им стандарт, затова трупат планини от дългове. Климатичните промени застрашават изхранването - засушаването води до намаляване на обработваемите земи. Следвоенния икономически цикъл на относително благоденствие завършва.
Добрата новина е, че през десетилетията след войната светът не си е губил времето. Разработени бяха технологии и цели нови класове продукти, нови индустрии - Информационните технологии и Интернет, създадоха се нови материали. Всички науки направиха големи стъпки напред. В резултат на тези усилия, вероятно скоро ще преживеем най-грандиозното представление на човешките постижения, в сравнение с което Ренесансът и възстановяването след II Световна война ще изглеждат скромни и незначителни.

Първата опора на Новата икономика
За начало, след около две години ще станем свидетели на ускорено внедряване на малки, безопасни и евтини ядрени централи. Още преди да сме овладяли термоядрения синтез, ще имаме безплатна и неограничена енергия. Поради стандартизацията и ниските разходи за системи за сигурност, цената на тези централи ще е "народна: около 50-100 милиона долара за мощност 30-300 мегавата. Тези реактори се заравят в земята и работят без обслужване между 4 и 30 години, след което се транспортират в завода-производител за рециклиране. Разполагането им в близост до индустриални, търговски, жилищни консуматори ще направи ненужни скъпите електропроводи, пренасящи сега енергията с големи загуби от огромните производствени мощности до всеки потребител. Крайната цена на тока при малките реактори е около 1-2 цента на киловат. Водещи в тези разработки са Toshiba и тяхното американско подразделение Areva, но поне 10 проекта, предимно американски, се готвят за лицензиране, след което започва серийно производство. Първите купувачи вероятно ще бъдат най-бедните: с такава централа можеш да обезсоляваш морска вода и да поливаш засушените земи в Африка и Близкия Изток например. Няма смисъл да воюваш за вода, когато можеш да си купиш на безценица и да развиваш собствено земеделие. Където има вода, има живот.
Изобилното количество сладка вода води до промени в ландшафта и оттам - в климата. Растителността се увеличава драстично и помага за пречистването на въздуха.
Евтината ел. енергия отнема и последните аргументи на петролния и автомобилния бизнес и сваля преградите пред развитието на електрическите превозни средства. Само Америка харчи над трилион долара на година за петрол. С частица от тези пари и от парите, които всяка държава-потребител харчи за петрол, ще се изградят зарядни точки за електромобили на всеки километър.
Електроенергията рано или късно ще ни задвижва и във въздуха. След като от десетилетия ползваме ядрени реактори в кораби и подводници, неминуемо ще започнем да ги монтираме и в самолети.
Евтината енергия значи много повече от ниски сметки за ток. Това е сваляне на окови, с които човекът се бори откакто съществува. Ограничените енергийни ресурси правят живота ни по-труден. Технологичното ниво на една цивилизация е свързано и зависи от количеството енергия, което тя потребява.
Спирането на употребата на фосилни горива ще доведе до поврат в качеството на въздуха. Много болести и алергии ще изчезнат - някои преди да сме разбрали какво точно ги причинява.
Мисля, че през следващите 10 години ще видим стотици инсталации на малки ядрени централи - за напояване в Африка, или за осветление и отопление в отдалечени градчета в Аляска.

Втората опора на новата икономика
След като Япония, Южна Корея, Китай и други азиатски държави поеха функцията на световен производител, Западът се замисля дали изнасянето на работни места е било правилен ход. Бих казал, че е било неизбежно. Но също така неминуемо ще се случи заменянето на работниците с роботи. Във фабриките на Foxcon в Китай се самоубиха 17 работници и компанията бе принудена да увеличи заплатите и въведе други социални придобивки. Следващото решение на Foxcon беше да увеличи броя на роботите от 30 000 на 300 000 само за една година и на милион за следващата, 2013-та година. Новите работници идват, те нямат националност, интереси и права. Те искат и могат само едно - да работят, без да почиват, без отпуск и социални осигуровки. Както Форд промени индустрията, като въведе поточната линия, така някъде някой инженер подготвя новата индустриална революция с повсеместното въвеждане на роботи и връщането на производството близо до потребителя. Няма икономически смисъл да превозваш чук от Китай до Америка.

Третата опора на новата икономика
Представете си свят, в който енергията и производството са изобилни и евтини, но благата се произвеждат предимно от машини. Комунизъм? По-скоро див капитализъм, защото мнозина ще останат извън борда. Извън познатите и днес начини за създаване на работни места, като образование, наука, развит сектор на услугите например, моята идея е за евтино проектно финансиране, което да осигури самозаетост на милиони хора.
Представете си, че имате идея. За бизнес, културен или социален проект, все едно. Новата икономика е осигурила пари, те търсят проекти, само че към банковите експерти, които днес оценяват предимно вашата документация, а не здравия смисъл в проекта ви, добавете и една друга фигура. Новият член на екипа е прибран в кутия и поддържа връзка с Интернет. Да го наречем компютър, за по-кратко. Проектите се публикуват и смислеността им се оценява от... всички, като хора с висок експертен рейтинг по въпроса имат и по-силен глас. Кандидатстващия също има рейтинг, който расте или пада в зависимост от успеха или провала на неговите проекти. Нещо като кредитния рейтинг в САЩ, нещо като алгоритъма на Гугъл. Всички сме в непрекъснат процес на взаимно оценяване. В зависимост от сумата е и процедурата на оценяване. Малки проекти получават бързо финансиране, на тези за милиони се отделя повече време за оглеждане и обсъждане. Най-после ще можете да се пробвате като музикант и да издадете албум, или да направите онова проучване на обредните бои при маорите.
Колкото до тези, които нямат идеи... те просто ще кандидатстват за помощи за безработни.

Този стълб на Новата икономика - решаването на проблема със заетостта, в никакъв случай не е по-маловажен от останалите. Бих очаквал по този начин да се катализират научни и културни търсения, предприемаческа активност, без стрес и без познатите ограничения при чистото банково финансиране, каквито са например наличните финансови и други ресурси на кредитоискателя.

Разбира се, има и други сценарии. Някои може да възпрепятстват или да направят нужното, за да оскъпят евтината енергия, за да влезе разликата в джобовете им. Някои може да не са доволни от решаването на проблема с изхранването, примерно защото са в погребалния бизнес. Отново нещата зависят от нас, но май никога не е имало такъв шанс човечеството да се отърве от отколешни мъки и да заживее по-добре.

От доста време подозирам, че теориите на конспирацията не са състоятелни, но не намирах време да помисля сериозно по въпроса. Днес "провидях" достатъчно убедителни факти:
Или тайният елит, който командва съдбата на човечеството, е изгубил контрол, или просто го няма. Помислете: какъв сценарии би следвала пренаселена планета, все по-замърсена, с изтощени океани и земи, в които има все по-малко живот? Ако сте банда от десетина супер-богати кретени, защо ви са повече от, да речем, 500 милиона работници? За какво сме ви останалите 6-7 милиарда? Очевидно тайният елит обича да живее в замърсени населени места - каквито са вече дори най-отдалечените, райски кътчета, да не говорим за кварталите в големите градове. Тайният елит също така обича да се трови с химикали, защото няма вода и няма почва, които да не са засегнати от тях.
Ако ни управляват евреите, жална ни майка с такива управници! Вижте ги как са се подредили: живеят в Израел!!! Аз бих избрал Швейцария! И климатът е по-добър, и не гърмят бомби толкова често.
На мен ми се струва очевидно, че корабът няма капитан. Ако има, това сме ние с тебе, брато.

С този блог се бях разделил цели 5 години! Някаква техническа неразбория в Гугъл, която периодично се опитвах да поправя. Най-накрая успях! А хубавата новина е, че за тези 5 години се случи нещо. НАПУСНАХ БЪЛГАРИЯ! Изнесох се! Вече съм легален емигрант в САЩ и България е само в кошмарите ми. Чета българските новини и коментарите под тях със същия потрес, с който тогава, но отвън.
Вчера един иранец, който ми смени маслото на колата, ме попита липсва ли ми домът. Казатх му, че домът е където се чувстваш добре. Аз не се чувствах у дома си и се преместих. Познавам някои лично, за други просто знам, че от Западни държави са се се преместили в България, и там им харесва повече. Почти всички мои приятели, хора, които ценя и уважавам, останаха в БГ, не защото не могат да напуснат. Те я харесват и възприемат кусурите й по-нормално, отколкото аз.
Така че моите критични думи трябва да се възприемат като лична непоносимост - примерно алергия. В САЩ съмо има непоносими неща, но дори и в моменти, когато съм възмутен от нещо, се считам за американец.
Тук идват доста хора, водени единствено от желанието за по-богат живот. На тях скоро започват да им липсват порядки, места, миризми от родното място. Развиват силна носталгия, затварят се в някакво етно-пространство, някои дори се връщат. Мексиканци не спират да ядат, защото много са гладували в Мексико, но продължават да веят мексиканското знаме. Българи гледат САМО българска телевизия, ходят на български народни танци, организират какви ли не мероприятия, за да се съберат с българи, да изразят съпричасност с българската тематика. Приятел, емигрирал в Канада, се изолира тотално: заобиколи се със сърби, украинци, говорят си на своите езици, пият си български, сръбски и украински ракии и мразят Канада. Чудесен човек е, но не му понесе. Тези хора са тъжни през голяма част от времето. Карат големите си коли, но тъжат за родните места.
Аз отпразнувам всеки миг тук. Радвам се при всяка мисъл, че не съм там. Тук ми е като в голяма кола - просторно, широко. Ако ми домъчнее за Черно море или за Банско, не е непосилно да отида, но знам, че още от летището бих се блъснал в нещата, които са ме прогонили, и освен това все ще се страхувам, че някоя мутра ще ме блъсне, или ще се убия в някоя дупка на пътя, както на няколко пъти ми се случи през годините.
Е, да си кажем добре дошли във втората, американска част на блога ми и на живота ми. Знам, че почти никой не чете този блог, но ако усетя че съдържанието му е интересно, ще опитам да привлека повече посетители. И да са живи и здрави Гугъл, които предоставят услугата blogger.com!

Април 2009 г. България. 19:40, карам си по Околовръстното, най-скъпата пътна отсечка, правена някога у нас. Пътувам от Драгалевци в посока Бояна. Равен път, изведнъж колата ти подскача с гръм, влетял си в някакъв остров - немаркиран, пътят тъмен, островът пълен с глина, колата я е загребала като багер и се е спряла след 30-на метра - аз успях да натисна спирачките едва в последните 3-4 метра, защото шокът и скокът не ти дават физическа възможност да реагираш мигновено. Споглеждаме се със спътника ми - здрави сме, макар и уплашени. Слава Богу, с малката кола съм, тя е слабичка, старичка, бавничка, едва ли съм карал с повече от 60 км./час.
Слизаме в калта и разглеждаме щетите. Обаждаме се на КАТ. Идват доста бързо, проявяват съчувствие, единият дори се развика ядосано как може да се остави без знак този остров, за да се наденат на него като в капан неподозиращите шофьори. Докато полицаят ругае и обикаля из храстите, за да намери НЕЩО, с което да маркира острова, две коли едва не повтарят инцидента ни - при положение, че вече има полицейска кола с включени сини лампи и аварийни мигачи, плюс нашите аварийни светлини, т.е. участъкът е опасен дори при тази сигнализация. В този момент абсурдът става пълен, тотален: спира хубава кола, човекът сваля стъклото и промърморва "Пак ли този остров бе-е-е", изважда GSM-а си и започва да звъни на някого. "Аз съм шефът на пътното" - представя се той. Аз се хващам за главата и се въртя като ветропоказател, възмущавам се, с една дума, а полицаят крещи почти истерично: "Тия инженери... дето са проектирали тоя остров... ЩЕ ИМ СКЪСАМ... ДИПЛОМИТЕ!!!"

Долната част на колата след удара

Полицаите пишат протокол, аз пиша протокол, разделяме се по живо по здраво, за мен остава грижата да изкарам колата от този кален капан, преди това - да се добера до София все пак, защото никой не спира на отчаяното ми ръкомахане, да намеря опитен шофьор, който да кара малката кола, докато я дърпам с голямата. После да сменя в пълната тъмница спуканата от удара гума, да отменя цялата си програма за пренасяне на багаж с тази кола на следващия ден, да търся сервиз за гуми, после сервиз за коли, където с отворени обятия чакат моите 300-400 или повече лева.

Немаркираният път, изникващият изневиделица "остров" на следващия ден, с прясно поставен знак (ден по-късно го нямаше)

Следите от нещастната ми колица, и от други коли и камиони, забили се в острова-убиец.

 Искам да се махна от България. Искам децата ми да са далече от това прокълнато място. Не говоря от емоции, защото съм по-скоро щастлив, че сме живи и здрави, можеше и да е по-лошо. Пазете се! Дебнат ни отвсякъде стърчащи към пътя железа, изкривени мантинели, коварни дупки и издатини и никой не се дразни, никой, чиято работа е да строи пътища, да слага знаци, не мисли каква касапница може да се случи заради неговата немарливост. Сещам се за светлите, ярко боядисани пътища, с огромни знаци, с десетки предупредителни табели, мигащи светлини и каквото още са могли да измислят, за са те предупредят: наближава ремонт, стесняване на пътя, неравности... Сещам се често за чистия, подреден живот на унгарци, чехи, поляци, да не говорим за германци, датчани...

Години наред дясното платно на Околовръстното шосе след отклонението за Младост, в посока Горубляне, свършваше... така. Само едно малко, мърляво знакче указва, че трябва да се отклониш, и ако не го видиш... се забиваш в насип пръст.

Били много спокойни, казваме си един на друг. Ами на тях никога не им се случват такива неща, докато аз за втори път налитам на на такъв бордюр-убиец.
За тази пътна отсечка медиите пишат вече години, премиерът се похвали, че са похарчили страшно много пари, най-високата цена на километър...
Тъмнина.
Е, слава Богу, успях да се махна! Получих Зелена карта. Благодарен съм и се надявам България без мен да върви по-направо, по-на светло и чисто.

Стихотворение

Гледам как са напълно открити.
Как душата им, толкова чиста
се показва без страх на света.
И си мисля, как ще е най-добре
за децата. Да стои ли вратата отворена,
да посрещат ли всеки гост добродушни
или да се пазят от чуждите погледи.

На какво да ги уча, се питам.
Не искам децата да страдат
от погледи и пръсти мръсни
И не искам да се затворят и пазят
в клетка от страх, а отвън
да минават и добрите, отпъдени.

Ще съм тук, като гарван над портите
Ще филтрирам потока със въглен
Ще си браня децата, както аз мога.

И когато замина, аз пак ще наглеждам.
И да се случи, аз пак ще внимавам.
Някой с лош поглед погледне ли,
някой с мръсни ръце докосне ли.
Ще се хвърля от най-високото.
Ще му изпия кръвта и запаля мислите.
Ще сънувам със него кошмари
Ще го отвея със мене в тъмното.

За да могат децата
и моите и твоите
да се гледат с очи отворени
и души споделени.

Зер единствено мъртвите
могат така да пазят
от дълбоки рани, от удари
да ни вдигат, когато сме паднали.
Да ни светят, когато е тъмно.

Ей така си реших и олекна ми.
Знам си вече задачата.
Да опазя света, точно аз да го пазя.
Като куче-пазач да го пазя.
Като череп над порта.

Пети декември, 2009 г., 18 ч. Започват новините на БНР. Главните теми на деня:
- две деца се обезобразили, докато правели бомба
- трима обгорели, работейки в мазе
- още някой някъде загинал
Това бяха главните заглавия от деня.
В този ден Intel съобщиха, че са готови с 48-ядрен процесор. Нямаше го в новините на БНР.
Проява на непрофесионализъм и лошотия е да сложиш като водещи заглвия извадки от бюлетина на Гражданска защита и МВР. И който е казал, че лошите новини интересуват хората, е всъщност самият Сатана. Когато разговаряме помежду си, това ли са новините, които обменяме? Не, съобщаваме си кой какво е постигнал, кой какви проблеми решава.
Да поставиш като водеща новина инцидент с бояджии, които не знаят да боравят с газова горелка, е полюция. Садизъм. Извратеност. Ненормалност. Нередно е и всъщност не информира, а уврежда хората.

Бях щастлив да работя в ре:тв. Водех предаването "Микрофон и мишка", излъчвано до началото на това лято.
По данни на телевизията зрителите й бяха около 2500 човека. През Интернет гледаха около 170-200 човека. Още няколкостотин през сателит. Крайно недостатъчна цифра, за да се мотивира рекламодател да инвестира в тази медия.
Форматът на телевизията не позволяваше тя да се самоиздържа. Предавания като "професорско каре" - фантастичен, обогатяващ разговор между ерудирани и интересни събеседници, не биха постигнали масовост в никоя държава. Навсякъде по света такива канали - публцистични, полемични, се издържат от някого - от фондации например.
Мога да ви кажа, че отвътре телевизията изглеждаше още по-приятно, отколкото на екрана! Интелигентни, фини и способни хора. Наистина е тъжно, че този проект се провали! Нямаше хранителна среда за него. Нямаше зрители, готови да изслушат съдържателен разговор. Просто българската езикова общност...

Прочитане на целия коментар е малка - около 7 милиона, от които огромна част мизерстват физически и духовно. А свободолюбив проект като ре:тв не би могъл да вирее под чадъра на някой милозлив спонсор, като Газпром или Овергаз.
Обречени сме да консумираме максимално популярни медийни продукти, за да може рекламодателят да получи рейтинг.
И разбира се, грозната картина на българския рекламен пазар. Не се учудвам, че в България бивш милиционер държи най-големите рекламни агенции, ТВ канали и регулаторния орган под контрол. Учудвам се, че Кока Кола и Ариел позволяват с парите им да се разпореждат милиционери и да захранват с тях отвратителните творения на милиционерската си фантазия - славитрифоновци, азисовци, барековци. Чисто професионално не разбирам, как клонове на големи компании, като Глобул, Вивател, Мтел позволяват с парите им да се захранва ерзац, съответно да се привлича най-изпадналата аудитория, която дори да иска, в повечето случаи не може да си пазарува рекламираното на екрана. И в същото време аудиторията, която се състои от самоиздържащи се, смислени хора, е духовно емигрирала от българските канали, защото те не й предлагат нищо.
Надявам се поне прощалното послание на ре:тв да се чуе, защото не само ре:тв е фалирала. Фалирали духовно и отдавна са и ТВ Европа, и ББТ, които също имаха амбиции да бъдат публицистични канали. Мизерията и инатът на проекти като Канал 3, и малкия тираж на прекрасен вестник като "Дневник" само потвърждават заключението, че у нас няма хранителна среда за съдържателност, за европейски нрави.
Това, господа, не е търговски фалит! Това е поредният неуспех на европейския проект в България.