НЕ МИ СЕ СПИ

Пети декември, 2009 г., 18 ч. Започват новините на БНР. Главните теми на деня: - две деца се обезобразили, докато правели бомба - трима обгорели, работейки в мазе - още някой някъде загинал Това бяха главните заглавия от деня. В този ден Intel съобщиха, че са готови с 48-ядрен процесор. Нямаше го в новините на БНР. Проява на непрофесионализъм и лошотия е да сложиш като водещи заглвия извадки от бюлетина на Гражданска защита и МВР. И който е казал, че лошите новини интересуват хората, е всъщност самият Сатана. Когато разговаряме помежду си, това ли са новините, които обменяме? Не, съобщаваме си кой какво е постигнал, кой какви проблеми решава. Да поставиш като водеща новина инцидент с бояджии, които не знаят да боравят с газова горелка, е полюция. Садизъм. Извратеност. Ненормалност. Нередно е и всъщност не информира, а уврежда хората.

Бях щастлив да работя в ре:тв. Водех предаването "Микрофон и мишка", излъчвано до началото на това лято. По данни на телевизията зрителите й бяха около 2500 човека. През Интернет гледаха около 170-200 човека. Още няколкостотин през сателит. Крайно недостатъчна цифра, за да се мотивира рекламодател да инвестира в тази медия. Форматът на телевизията не позволяваше тя да се самоиздържа. Предавания като "професорско каре" - фантастичен, обогатяващ разговор между ерудирани и интересни събеседници, не биха постигнали масовост в никоя държава. Навсякъде по света такива канали - публцистични, полемични, се издържат от някого - от фондации например. Мога да ви кажа, че отвътре телевизията изглеждаше още по-приятно, отколкото на екрана! Интелигентни, фини и способни хора. Наистина е тъжно, че този проект се провали! Нямаше хранителна среда за него. Нямаше зрители, готови да изслушат съдържателен разговор. Просто българската езикова общност ... Прочитане на целия коментар

Мнозина днес спорят правилно ли е било СДС и ДСБ да се откажат от издигане на свои кандидатури за кмет на София, дали по този начин те не са признали своето безсилие, провал, изчезване. Според мен дясното пространство не търпи много лица и много партии. Идейно близки, утвърдени членове на ЕНП, българските десни трябва наистина да се замислят накъде отиват. Картината към момента е следната: ГЕРБ са формация от милиционери и военни, дисциплинирани хора без въображение. Бойко Борисов правилно привлече за ключови постове в управлението на ГЕРБ експерти, които не членуват в ГЕРБ. При това те заемат ключови постове - финансов министър и вицепремиер, министър на регионалното развитие, новият кмет на София и временен министър на образованието. Очевидно той съзнава кадровите празноти в редиците на ГЕРБ и търси начини да ги покрие. В същото време в редиците на СДС и ДСБ има експертен потенциал, който бавно се губи, поради липса на перспективи за реализация. Вече 8 години тези партии не са имали

Твърде остри думи, но това е личен блог, не е нужно да се съобразяваме с дипломатическите конвенции. Европейският проект търпи катастрофа. Отдавна вече спрях да разбирам какво се случва и накъде ни водят европейските лидери. След като бяха избрани президент и външен министър, очевидно отгаварящи на условието да не дразнят никого, оказва се, че ще се запази и ротационното председателство. Така в един момент Европа ще се ръководи от президент, председател на ЕК, страна-ротационен председател, без да броим страните-членки, всяка със своите президенти и крале. В този хаос от институции трябва да имаш образование на конституционалист, за да схванеш какво от кой зависи и се решава. Връщам се към сравнението с Америка: докато там хората имат ясна цел - силна Америка, и лидерите трябва да внимават да не направят или кажат нещо, противоречащо на тази цел, тук, в Европа, няма единна, ясна цел, приета от всички, и затова основна задача за оцеляване на европейския политик е да казва и прави неща,

От години светът се занимава с проблема за търговския дефицит на САЩ. Когато той расте, цената на долара пада и това създава проблеми в международната търговия. Вече усилено се говори как доларът трябва да бъде заменен с друга валута. Всъщност наистина ли Америка внася толкова повече, отколкото изнася? За фискалната 2009-та дефицитът на САЩ достигна 1.4 трилиона (четиринадесет хиляди милиарда) долара. За да изравни част от сметката Америка, трябва да се случи нещо много просто: да й се плати за продукти и услуги, които е изработила, но не й се плащат. Инсталирайки Windows или Photoshop на компютъра си, всеки китаец го купува, но мнозина забравят да платят. Между 60 и 80% от китайския софтуерен пазар е делът на пиратската му част . При 54 млн. продадени конфигурации само за 2010, и стремително растящ пазар, това означава не по-малко от 200 млн. компютъра в употреба. Ако приемем, че на 90% от тях само 50% от софтуера е пиратски, и че на един компютър има средно софтуер за 500 долара,

Системата на ТЕЦ не предполага изключване на отделни консуматори. Покрай многото плюсове един от малкото минуси на тази система, е че не можеш да се изключиш. Има възможност да намаляваш или усилваш топлината, но няма такъв филм да си прекараш тръбите покрай апартамента, или да обявиш, че няма да плащаш, защото не желаеш тръбите да минават през твоята собственост. Чудя се, как още никой не е обявил, че не желае вода и не е поискал тръбите да заобикалят апартамента му. Ако не ти харесва жилище с ТЕЦ, не си купувай такова! Ако когато си купувал, не си имал избор, продай го и си купи друго, без ТЕЦ. Но сегашната хаотична история, при която един плаща, а десетима не плащат, защото не искат, не могат... защото юридически безумия правят нормално и легално да крадеш топлина от съседите си, като си спреш парното наужким, а всъщност го ползваш, или просто ги оставиш на студено, защото трябва да затоплят и околните апартаменти, за да усетят топлина и те... Тава е хаос и той има решение. Решениет

Щастлив баща на три деца съм. И имам право да кажа: децата са голямата лъжа на съвременната култура. Тя заблуждава младите за това, което ги очаква. За брака вече от години се говори без лицемерие, никой не се опитва да спести неприятните страни на съжителството с един човек - дори мисля, че се преекспонират проблемите и не се показват достатъчно добре плюсовете на това да имаш до себе си приятел, съдружник, секс-партньор, съюзник... много неща в едно. Гледането на деца обаче се представя като нещо идилично, успокояващо, симпатично. Децата във филмите никога не се наакват, не крещят с часове - истерично и гадно, не те докарват до полуда. Детето - и особено бебето, е свещена крава. В резултат, когато човек се срещне с действителността, често изпада в шок, а в много случаи не намира сили да издържи и избягва. Трябва да се казва повече за това, за да могат бъдещите бащи и майки да бъдат подготвени. Ще си позволя да опиша какво всъщност се случва. Не говоря само от свое лице, описвам своя

Редовно преминавам по Околовръстното шосе и се заглеждам в сгъстяващите се строежи по склоновете на Витоша, някои непосредствено над пътя. Един от тях е въпросният комплекс. Само аз ли виждам, че е ужасно, невъобразимо грозен? Приличащи на затворнически, или промишлени сградки , нашарени в ярки цветове, очакват нещастните си, платили прескъпо нови собственици. Казарма? Затвор? Промишлени постройки? НЕ! Жилищен комплекс за богатата средна класа. Дали не намекват на бъдещите собственици, че са за затвора? или за лудницата, защото кой нормален би дал парите си за да се засели в тези карцери? Тук трябва да заселват със съдебна заповед! Единствената ни утеха е, че това е частен обект и вероятно хората доброволно ще дадат парите си. Ако доброволно си избираме да живеем в такива грозни къщи, кой ни е крив тогава?

Аз искрено съчувствам на българските десни политици! В цял свят политическата битка се води на полето на идеите, делата, докато тук не знаеш какъв нов ориенталски тарикатлък ти е приготвил противникът! Дали ще ти спре регистрацията в съда (в това отношение и ние, сините не сме безгрешни), или ще прелее от гласовете си на нова бизнес-формация, с цел да си направи обръч и от партии. Другаде моралният облик на политика се разглежда под лупа, една изневяра, една далавера за 40 000 паунда и си вън от играта, а тук един си казва открито, че има обръчи от фирми, на премиера лично Барозу му заявява, че са се уморили от кражбите на неговото правителство, трети влиза в политиката с обещание да не търси имоти, след което гепи имоти за стотици милиони... и нищо. Гласуват ли гласуват за тях, сякаш са ангели небесни. Тази слепота на българския избирател е тотално неразбираема и объркваща. Тя му се връща тъпкано. Не иска ли народът честни политици? Защо тогава гласува за най-нечестните? Вероятно наро

Програма на партия Технологично общество Със своята програма ние намираме причините за някои проблеми и предлагаме решения. Виждаме сериозен проблем в ниската технологична култура на българската държава. Хаотичното и необразовано ползване на информационни технологии води до слаби резултати. Поредицата от корупционни търгове през изминалите години - от разработка на софтуер до закупуване на хардуер за различни звена на държавната администрация доведоха до създаването на неработещи, неефективни системи, несвързани помежду си. Примерите са много: здравно осигуряване, полиция, съдебна система... Към това добавяме скъпите телекомуникационни услуги, слабото проникване на широколентов достъп извън София и някои големи градове, ниската степен на автоматизация и компютризация в производството, преобладаването на нискотехнологични браншове, като строителство, текстилна промишленост подготвят на страната ни все такова нерадостно бъдеще, каквото е и настоящето. Ако не се модернизира цялата дър

Ровейки из музикалната си колекция в компютъра, попадам на един албум на Щурците, и се потапям в размисъл. На 14 години съм, купувам един от първите си албуми. Не смея да го докосна и в същото време ненаситно се любувам на всеки детайл от корицата. Пускам го десетки пъти, научавам песните наизуст, вече няма нужда да си ги пускам, защото звучат в главата ми. 31 години по-късно. С Кирил Маричков сме се запознали в радио Тангра, където имах честта да работя 5 години. Пеци Гюзелев е съвестен общински съветник, всички, които са го избрали сигурно са горди с избора си. Жоро Марков се оказа фен на компютрите и оттам - на предаването ми "Микрофон и мишка", запознах се с жена му и със самия него. А албумът е все така хубав! И на 14 и на 44 години откривам в този безименен, скромен, соц албум сила, мелодия, заряд. Колко много съм се променил аз, животът ми, колко много неща се случиха, а оставайки насаме с албума, се чувствам като 14-годишен тинейджър - обсебен от готината музика :)

Слушам си албума The Cosmos Rocks и се разпадам. Винаги съм мислил, че Фреди Меркюри не може да бъде заменен, макар веднъж да попаднах на концерт на Куин с Джордж Майкъл на микрофона и убедеността ми се разклати. Сега разбирам, че всичко е в музиката. Просто парчетата са чудесни, мелодични фрази се редуват с китарите на Брайън Мей, които стържат като едно време. И да, вокалът е добър, макар да не е така характерен. Но когато хоровете на Куин го допълнят, всичко си застава на мястото. И да повторя: музиката е силна, свежа, разнообразна... можеш да си въртиш албума много пъти и хем ще ти напомня за Куин, хем ще те радва като нещо ново.

Както често се случва, нерешимите ситуации имат решение. Не ми се ще да описвам българската ситуация. Тя е толкова отвратителна, това постоянно висене на опашката, тази буквално слабоумна склонност да вършиш глупости, за вярваш на глупости, да си вредиш - както си вредят глупавите хора около нас - или се карат помежду си, или не си управляват имотите както трябва, или просто ги мързи. Чувства се всеобща отвратеност на нормалномислещите, на нормално възпитаните, на нормално почтените. Едно дотолкова силно отвращение, че дори на протест не намираме сили да отидем. Аз ходих - дни наред, и видях една милионна от недоволните. Не видях нито един от приятелите си, които иначе са възмутени до дъното на душата си, толкова възмутени, че и митингът им се струва омърсяване. Не ги упреквам, и аз спрях да ходя на тези объркани, анархистични, "неполитични" - САКЪН! протести. През 2005 създадох блога си с надслов "Искам да се разкарам от България", като мислех, че до няколко месеца