Стихотворение

Гледам как са напълно открити.
Как душата им, толкова чиста
се показва без страх на света.
И си мисля, как ще е най-добре
за децата. Да стои ли вратата отворена,
да посрещат ли всеки гост добродушни
или да се пазят от чуждите погледи.

На какво да ги уча, се питам.
Не искам децата да страдат
от погледи и пръсти мръсни
И не искам да се затворят и пазят
в клетка от страх, а отвън
да минават и добрите, отпъдени.

Ще съм тук, като гарван над портите
Ще филтрирам потока със въглен
Ще си браня децата, както аз мога.

И когато замина, аз пак ще наглеждам.
И да се случи, аз пак ще внимавам.
Някой с лош поглед погледне ли,
някой с мръсни ръце докосне ли.
Ще се хвърля от най-високото.
Ще му изпия кръвта и запаля мислите.
Ще сънувам със него кошмари
Ще го отвея със мене в тъмното.

За да могат децата
и моите и твоите
да се гледат с очи отворени
и души споделени.

Зер единствено мъртвите
могат така да пазят
от дълбоки рани, от удари
да ни вдигат, когато сме паднали.
Да ни светят, когато е тъмно.

Ей така си реших и олекна ми.
Знам си вече задачата.
Да опазя света, точно аз да го пазя.
Като куче-пазач да го пазя.
Като череп над порта.