Пропускане към основното съдържание
Април 2009 г. България. 19:40, карам си по Околовръстното, най-скъпата пътна отсечка, правена някога у нас. Пътувам от Драгалевци в посока Бояна. Равен път, изведнъж колата ти подскача с гръм, влетял си в някакъв остров - немаркиран, пътят тъмен, островът пълен с глина, колата я е загребала като багер и се е спряла след 30-на метра - аз успях да натисна спирачките едва в последните 3-4 метра, защото шокът и скокът не ти дават физическа възможност да реагираш мигновено. Споглеждаме се със спътника ми - здрави сме, макар и уплашени. Слава Богу, с малката кола съм, тя е слабичка, старичка, бавничка, едва ли съм карал с повече от 60 км./час.
Слизаме в калта и разглеждаме щетите. Обаждаме се на КАТ. Идват доста бързо, проявяват съчувствие, единият дори се развика ядосано как може да се остави без знак този остров, за да се наденат на него като в капан неподозиращите шофьори. Докато полицаят ругае и обикаля из храстите, за да намери НЕЩО, с което да маркира острова, две коли едва не повтарят инцидента ни - при положение, че вече има полицейска кола с включени сини лампи и аварийни мигачи, плюс нашите аварийни светлини, т.е. участъкът е опасен дори при тази сигнализация. В този момент абсурдът става пълен, тотален: спира хубава кола, човекът сваля стъклото и промърморва "Пак ли този остров бе-е-е", изважда GSM-а си и започва да звъни на някого. "Аз съм шефът на пътното" - представя се той. Аз се хващам за главата и се въртя като ветропоказател, възмущавам се, с една дума, а полицаят крещи почти истерично: "Тия инженери... дето са проектирали тоя остров... ЩЕ ИМ СКЪСАМ... ДИПЛОМИТЕ!!!"
Долната част на колата след удара


Полицаите пишат протокол, аз пиша протокол, разделяме се по живо по здраво, за мен остава грижата да изкарам колата от този кален капан, преди това - да се добера до София все пак, защото никой не спира на отчаяното ми ръкомахане, да намеря опитен шофьор, който да кара малката кола, докато я дърпам с голямата. После да сменя в пълната тъмница спуканата от удара гума, да отменя цялата си програма за пренасяне на багаж с тази кола на следващия ден, да търся сервиз за гуми, после сервиз за коли, където с отворени обятия чакат моите 300-400 или повече лева.
Немаркираният път, изникващият изневиделица "остров" на следващия ден, с прясно поставен знак (ден по-късно го нямаше)
Следите от нещастната ми колица, и от други коли и камиони, забили се в острова-убиец.
 Искам да се махна от България. Искам децата ми да са далече от това прокълнато място. Не говоря от емоции, защото съм по-скоро щастлив, че сме живи и здрави, можеше и да е по-лошо. Пазете се! Дебнат ни отвсякъде стърчащи към пътя железа, изкривени мантинели, коварни дупки и издатини и никой не се дразни, никой, чиято работа е да строи пътища, да слага знаци, не мисли каква касапница може да се случи заради неговата немарливост. Сещам се за светлите, ярко боядисани пътища, с огромни знаци, с десетки предупредителни табели, мигащи светлини и каквото още са могли да измислят, за са те предупредят: наближава ремонт, стесняване на пътя, неравности... Сещам се често за чистия, подреден живот на унгарци, чехи, поляци, да не говорим за германци, датчани...
Години наред дясното платно на Околовръстното шосе след отклонението за Младост, в посока Горубляне, свършваше... така. Само едно малко, мърляво знакче указва, че трябва да се отклониш, и ако не го видиш... се забиваш в насип пръст.

Били много спокойни, казваме си един на друг. Ами на тях никога не им се случват такива неща, докато аз за втори път налитам на на такъв бордюр-убиец.
За тази пътна отсечка медиите пишат вече години, премиерът се похвали, че са похарчили страшно много пари, най-високата цена на километър...
Тъмнина.
Е, слава Богу, успях да се махна! Получих Зелена карта. Благодарен съм и се надявам България без мен да върви по-направо, по-на светло и чисто.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Новата икономикаБъдещето на световната икономика изглежда доста мрачно. Суровините намаляват, енергийните, направо привършват. Западните държави прехвърлят производството в Азия и се отдават на развойна и маркетингова дейност, но това е явно недостатъчно за поддържане на високия им стандарт, затова трупат планини от дългове. Климатичните промени застрашават изхранването - засушаването води до намаляване на обработваемите земи. Следвоенния икономически цикъл на относително благоденствие завършва.
Добрата новина е, че през десетилетията след войната светът не си е губил времето. Разработени бяха технологии и цели нови класове продукти, нови индустрии - Информационните технологии и Интернет, създадоха се нови материали. Всички науки направиха големи стъпки напред. В резултат на тези усилия, вероятно скоро ще преживеем най-грандиозното представление на човешките постижения, в сравнение с което Ренесансът и възстановяването след II Световна война ще изглеждат скромни и незначите…
С този блог се бях разделил цели 5 години! Някаква техническа неразбория в Гугъл, която периодично се опитвах да поправя. Най-накрая успях! А хубавата новина е, че за тези 5 години се случи нещо. НАПУСНАХ БЪЛГАРИЯ! Изнесох се! Вече съм легален емигрант в САЩ и България е само в кошмарите ми. Чета българските новини и коментарите под тях със същия потрес, с който тогава, но отвън.
Вчера един иранец, който ми смени маслото на колата, ме попита липсва ли ми домът. Казатх му, че домът е където се чувстваш добре. Аз не се чувствах у дома си и се преместих. Познавам някои лично, за други просто знам, че от Западни държави са се се преместили в България, и там им харесва повече. Почти всички мои приятели, хора, които ценя и уважавам, останаха в БГ, не защото не могат да напуснат. Те я харесват и възприемат кусурите й по-нормално, отколкото аз.
Така че моите критични думи трябва да се възприемат като лична непоносимост - примерно алергия. В САЩ съмо има непоносими неща, но дори и в моменти, к…

Размисъл за Америка

Това, което мнозина не успяват да разберат за тази страна е, че тя е съставена от единици с голяма степен на автономия. Всяка единица: щат, град, съд, медия, бизнес, семейство, личност има максимална степен на автономия и взима решения в пълната мяра на своя та власт. Губернаторът не пита президента, кметът не пита губернатора, съдията не пита кмета, медията не пита никого, дори църквите, които уж служат на един Бог, са регистрирани като бизнеси и всяка си има мнение по всеки въпрос. И разбира се, гражданите си имат своите 320 милиона мнения. 
Да, има изключения, опити за намеса в нечия власт и правомоция, но понеже общата култура е да си пазиш територията, това са изключения. Правилото е, че единиците са автономни. Затова и съдилищата така редовно изпращат в затвора губернатори и сенатори, затова и медиите редовно разкриват събития и тайни, които в други държави никога не се разкриват.
На незапознатия тази аморфност изглежда хаотична, други пък търсят скрити сили, които ръководят зад к…