С този блог се бях разделил цели 5 години! Някаква техническа неразбория в Гугъл, която периодично се опитвах да поправя. Най-накрая успях! А хубавата новина е, че за тези 5 години се случи нещо. НАПУСНАХ БЪЛГАРИЯ! Изнесох се! Вече съм легален емигрант в САЩ и България е само в кошмарите ми. Чета българските новини и коментарите под тях със същия потрес, с който тогава, но отвън.
Вчера един иранец, който ми смени маслото на колата, ме попита липсва ли ми домът. Казатх му, че домът е където се чувстваш добре. Аз не се чувствах у дома си и се преместих. Познавам някои лично, за други просто знам, че от Западни държави са се се преместили в България, и там им харесва повече. Почти всички мои приятели, хора, които ценя и уважавам, останаха в БГ, не защото не могат да напуснат. Те я харесват и възприемат кусурите й по-нормално, отколкото аз.
Така че моите критични думи трябва да се възприемат като лична непоносимост - примерно алергия. В САЩ съмо има непоносими неща, но дори и в моменти, когато съм възмутен от нещо, се считам за американец.
Тук идват доста хора, водени единствено от желанието за по-богат живот. На тях скоро започват да им липсват порядки, места, миризми от родното място. Развиват силна носталгия, затварят се в някакво етно-пространство, някои дори се връщат. Мексиканци не спират да ядат, защото много са гладували в Мексико, но продължават да веят мексиканското знаме. Българи гледат САМО българска телевизия, ходят на български народни танци, организират какви ли не мероприятия, за да се съберат с българи, да изразят съпричасност с българската тематика. Приятел, емигрирал в Канада, се изолира тотално: заобиколи се със сърби, украинци, говорят си на своите езици, пият си български, сръбски и украински ракии и мразят Канада. Чудесен човек е, но не му понесе. Тези хора са тъжни през голяма част от времето. Карат големите си коли, но тъжат за родните места.
Аз отпразнувам всеки миг тук. Радвам се при всяка мисъл, че не съм там. Тук ми е като в голяма кола - просторно, широко. Ако ми домъчнее за Черно море или за Банско, не е непосилно да отида, но знам, че още от летището бих се блъснал в нещата, които са ме прогонили, и освен това все ще се страхувам, че някоя мутра ще ме блъсне, или ще се убия в някоя дупка на пътя, както на няколко пъти ми се случи през годините.
Е, да си кажем добре дошли във втората, американска част на блога ми и на живота ми. Знам, че почти никой не чете този блог, но ако усетя че съдържанието му е интересно, ще опитам да привлека повече посетители. И да са живи и здрави Гугъл, които предоставят услугата blogger.com!