Пропускане към основното съдържание
С този блог се бях разделил цели 5 години! Някаква техническа неразбория в Гугъл, която периодично се опитвах да поправя. Най-накрая успях! А хубавата новина е, че за тези 5 години се случи нещо. НАПУСНАХ БЪЛГАРИЯ! Изнесох се! Вече съм легален емигрант в САЩ и България е само в кошмарите ми. Чета българските новини и коментарите под тях със същия потрес, с който тогава, но отвън.
Вчера един иранец, който ми смени маслото на колата, ме попита липсва ли ми домът. Казатх му, че домът е където се чувстваш добре. Аз не се чувствах у дома си и се преместих. Познавам някои лично, за други просто знам, че от Западни държави са се се преместили в България, и там им харесва повече. Почти всички мои приятели, хора, които ценя и уважавам, останаха в БГ, не защото не могат да напуснат. Те я харесват и възприемат кусурите й по-нормално, отколкото аз.
Така че моите критични думи трябва да се възприемат като лична непоносимост - примерно алергия. В САЩ съмо има непоносими неща, но дори и в моменти, когато съм възмутен от нещо, се считам за американец.
Тук идват доста хора, водени единствено от желанието за по-богат живот. На тях скоро започват да им липсват порядки, места, миризми от родното място. Развиват силна носталгия, затварят се в някакво етно-пространство, някои дори се връщат. Мексиканци не спират да ядат, защото много са гладували в Мексико, но продължават да веят мексиканското знаме. Българи гледат САМО българска телевизия, ходят на български народни танци, организират какви ли не мероприятия, за да се съберат с българи, да изразят съпричасност с българската тематика. Приятел, емигрирал в Канада, се изолира тотално: заобиколи се със сърби, украинци, говорят си на своите езици, пият си български, сръбски и украински ракии и мразят Канада. Чудесен човек е, но не му понесе. Тези хора са тъжни през голяма част от времето. Карат големите си коли, но тъжат за родните места.
Аз отпразнувам всеки миг тук. Радвам се при всяка мисъл, че не съм там. Тук ми е като в голяма кола - просторно, широко. Ако ми домъчнее за Черно море или за Банско, не е непосилно да отида, но знам, че още от летището бих се блъснал в нещата, които са ме прогонили, и освен това все ще се страхувам, че някоя мутра ще ме блъсне, или ще се убия в някоя дупка на пътя, както на няколко пъти ми се случи през годините.
Е, да си кажем добре дошли във втората, американска част на блога ми и на живота ми. Знам, че почти никой не чете този блог, но ако усетя че съдържанието му е интересно, ще опитам да привлека повече посетители. И да са живи и здрави Гугъл, които предоставят услугата blogger.com!

Коментари

pandata каза…
Много късмет, успех и дано да намериш себе си в "голямата джунгла"! :)
Анонимен каза…
Гледах с интерес "Микрофон и Мишка" по Re:TV. Сега търсих "професорско каре" в google и попаднах в блога. Разбирам, че живееш (говоря на ти, надявам се не греша) вече в САЩ. От една страна се радвам, че си успял да постигнеш целта си (да заминеш), от друга ми е мъчно, че в България не остават стойности, качествени и изобщо креативни хора, какъвто несъмнено си.

Запаметявам си блога и ще го следя с интерес, стига да правиш публикации. Интересно би било (поне за мен), да прочета реакциите ти относно САЩ и процеса на опознаване на тази страна, който неминуемо ти предстои.
Orlin каза…
Америка ми харесва. Чувствам се в родината си, както се чувствах чужденец в България. Предаването "Микрофон и мишка" беше някакъв остров насред бунишето, където се събираха нормални хора, за да обсъждат нормални теми от материя, която им е интересна. Благодарен съм, че се случи! То ми помогна да контактувам с нормални хора в страна, в която малко неща са нормални. Ние с вас направихме едно такова нещо. Благодарен съм, че си говорехме в съботите, че научавахме интересни неща и слушахме знаещи събеседници. Но е показателно, че САМО малките медии, като ре:ТВ ни търсеха. Големите медии задоволяват други потреби, които ние с вас не разбираме и не одобряваме.
За приключенията ни в САЩ можете да четете тук: http://preselnitsi.blogspot.com/
Успех. Съпругата ми току що ми каза(къде на шега, къде - не) че аз съм виновен за това, още да е в БГ.

Популярни публикации от този блог

Новата икономикаБъдещето на световната икономика изглежда доста мрачно. Суровините намаляват, енергийните, направо привършват. Западните държави прехвърлят производството в Азия и се отдават на развойна и маркетингова дейност, но това е явно недостатъчно за поддържане на високия им стандарт, затова трупат планини от дългове. Климатичните промени застрашават изхранването - засушаването води до намаляване на обработваемите земи. Следвоенния икономически цикъл на относително благоденствие завършва.
Добрата новина е, че през десетилетията след войната светът не си е губил времето. Разработени бяха технологии и цели нови класове продукти, нови индустрии - Информационните технологии и Интернет, създадоха се нови материали. Всички науки направиха големи стъпки напред. В резултат на тези усилия, вероятно скоро ще преживеем най-грандиозното представление на човешките постижения, в сравнение с което Ренесансът и възстановяването след II Световна война ще изглеждат скромни и незначите…

Размисъл за Америка

Това, което мнозина не успяват да разберат за тази страна е, че тя е съставена от единици с голяма степен на автономия. Всяка единица: щат, град, съд, медия, бизнес, семейство, личност има максимална степен на автономия и взима решения в пълната мяра на своя та власт. Губернаторът не пита президента, кметът не пита губернатора, съдията не пита кмета, медията не пита никого, дори църквите, които уж служат на един Бог, са регистрирани като бизнеси и всяка си има мнение по всеки въпрос. И разбира се, гражданите си имат своите 320 милиона мнения. 
Да, има изключения, опити за намеса в нечия власт и правомоция, но понеже общата култура е да си пазиш територията, това са изключения. Правилото е, че единиците са автономни. Затова и съдилищата така редовно изпращат в затвора губернатори и сенатори, затова и медиите редовно разкриват събития и тайни, които в други държави никога не се разкриват.
На незапознатия тази аморфност изглежда хаотична, други пък търсят скрити сили, които ръководят зад к…