Пропускане към основното съдържание
От години светът се занимава с проблема за търговския дефицит на САЩ. Когато той расте, цената на долара пада и това създава проблеми в международната търговия. Вече усилено се говори как доларът трябва да бъде заменен с друга валута.
Всъщност наистина ли Америка внася толкова повече, отколкото изнася? За фискалната 2009-та дефицитът на САЩ достигна 1.4 трилиона (четиринадесет хиляди милиарда) долара.
За да изравни част от сметката Америка, трябва да се случи нещо много просто: да й се плати за продукти и услуги, които е изработила, но не й се плащат. Инсталирайки Windows или Photoshop на компютъра си, всеки китаец го купува, но мнозина забравят да платят. Между 60 и 80% от китайския софтуерен пазар е делът на пиратската му част. При 54 млн. продадени конфигурации само за 2010, и стремително растящ пазар, това означава не по-малко от 200 млн. компютъра в употреба. Ако приемем, че на 90% от тях само 50% от софтуера е пиратски, и че на един компютър има средно софтуер за 500 долара, това прави дължимата към Америка сума около 50 млрд. долара, дължими само за софтуер. Разбира се, ако отчетем, че в Китай софтуерните компании правят драстични отстъпки в цената, заради обемите, и най-вече за да мотивират потребителите да преминат "на светло", освен това макар и малко, има и не-американски, и не-комерсиални софтуерни продукти. Така че в реалността цифрите те биха били по-скромни, но все пак става въпрос за милиарди.
Тази сума е 30-на пъти по-малка от дефицита на Америка. Добавете към нея и подобна сума за пиратски копия на музика и филми и ще получите още приблизително толкова. Това е близо месечния дефицит на САЩ към Китай. Затова при всяка среща на официални лица американската страна набляга върху въпроса за авторските права, чието неспазване в Китай е държавна политика.
Сега добавете и останалия свят. Индия, Латинска Америка, Източна Европа, дори развитите страни. Средният процент на пиратския софтуер в света е над 60%. Размерът на този пазар е около 350 млрд долара с бърза тенденция на растеж до 450 млрд през 2013. Ако Америка произвежда 46% от световния софтуер, значи губи по около 150-200 млрд годишно. Какво да се прави, някои произвеждат карфици, иди ги открадни, ако можеш. Други - софтуер, който е доста лесен за крадене, при това струва по-скъпо.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Новата икономика Бъдещето на световната икономика изглежда доста мрачно. Суровините намаляват, енергийните, направо привършват. Западните държави прехвърлят производството в Азия и се отдават на развойна и маркетингова дейност, но това е явно недостатъчно за поддържане на високия им стандарт, затова трупат планини от дългове. Климатичните промени застрашават изхранването - засушаването води до намаляване на обработваемите земи. Следвоенния икономически цикъл на относително благоденствие завършва. Добрата новина е, че през десетилетията след войната светът не си е губил времето. Разработени бяха технологии и цели нови класове продукти, нови индустрии - Информационните технологии и Интернет, създадоха се нови материали. Всички науки направиха големи стъпки напред. В резултат на тези усилия, вероятно скоро ще преживеем най-грандиозното представление на човешките постижения, в сравнение с което Ренесансът и възстановяването след II Световна война ще изглеждат скромни и незначит...
Понякога се страхувам, че вече по-слабо искам да казвам. България ме обезкуражи! Отблъскващото нищонеслучване, тъпотата и безверието на обитателите й направо ужасява! Всъщност отдавна съм си заминал оттук, нямам нищо общо с тази действителност, в която против волята си се намирам. Трябва да живея в мърсотия, а обичам чистотата. Трябва да правя бизнес в среда агресивна към пазара и благодатна за далавери. Каквото и да правиш, конкурираш се с перачи на пари или политически връзкари. Обичам да пътувам, а пътищата са разбити. Ето защо, все по-малко ми се говори.
Бях щастлив да работя в ре:тв. Водех предаването "Микрофон и мишка", излъчвано до началото на това лято. По данни на телевизията зрителите й бяха около 2500 човека. През Интернет гледаха около 170-200 човека. Още няколкостотин през сателит. Крайно недостатъчна цифра, за да се мотивира рекламодател да инвестира в тази медия. Форматът на телевизията не позволяваше тя да се самоиздържа. Предавания като "професорско каре" - фантастичен, обогатяващ разговор между ерудирани и интересни събеседници, не биха постигнали масовост в никоя държава. Навсякъде по света такива канали - публцистични, полемични, се издържат от някого - от фондации например. Мога да ви кажа, че отвътре телевизията изглеждаше още по-приятно, отколкото на екрана! Интелигентни, фини и способни хора. Наистина е тъжно, че този проект се провали! Нямаше хранителна среда за него. Нямаше зрители, готови да изслушат съдържателен разговор. Просто българската езикова общност ... Прочитане на целия коментар...