Ровейки из музикалната си колекция в компютъра, попадам на един албум на Щурците, и се потапям в размисъл.На 14 години съм, купувам един от първите си албуми. Не смея да го докосна и в същото време ненаситно се любувам на всеки детайл от корицата. Пускам го десетки пъти, научавам песните наизуст, вече няма нужда да си ги пускам, защото звучат в главата ми.
31 години по-късно. С Кирил Маричков сме се запознали в радио Тангра, където имах честта да работя 5 години. Пеци Гюзелев е съвестен общински съветник, всички, които са го избрали сигурно са горди с избора си. Жоро Марков се оказа фен на компютрите и оттам - на предаването ми "Микрофон и мишка", запознах се с жена му и със самия него.
А албумът е все така хубав! И на 14 и на 44 години откривам в този безименен, скромен, соц албум сила, мелодия, заряд. Колко много съм се променил аз, животът ми, колко много неща се случиха, а оставайки насаме с албума, се чувствам като 14-годишен тинейджър - обсебен от готината музика :)
Коментари