Темата за недостига на работна ръка в България ми е позната и като четиво от вестниците и като личен опит в моята фирма. Днес по съвпадение прочетох дискусия за състоянието на пазара на труда и възможните решения на проблема с недостига на кадри, организирана от "Дневник" на 23-ти май 2008 г. и малко след това посетих квартал "Красна поляна", където от години се наблюдава смразяващото явление "общежития за социално-слаби". Наблюдавах как здрави и прави хора весело си подвикват, слушат силна музика, децата им обикалят квартала на групи и да откраднат е проява на геройство и предизвиква уважение.
Числа и факти, потвърждават усещането ми, че има нещо гнило в проблема за недостига на работна ръка.
Според Димитър Димитров, зам.-министър на труда и социалната политика, "В момента заетите са малко над 3.2 млн. Безработните са 250-260 хил., а икономически неактивните и обезкуражените са около 200 хил. Това означава, че около 450 хил. души в активна възраст са извън пазара на труда."
Веселите обитатели на общежитията в Красна поляна, или в Люлин, иби къде ли още не, вероятно са от групата, наречена с евфемизма "икономически неактивни" или почти поетичното "обезкуражени".
Недостигът на работна ръка се определя на примерно 3000 заварчици или нещо като 10 000 строители за АЕЦ Белене. Може би около 50 000 души внос биха оправили нещата - коментират работодатели.
И в същото това време, не в друго време или на друго място, само за 2008 очакваме над 200 милиона евро да бъдат инвестирани в обучение и квалификация по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".
"Средствата трябва да се употребят така, че поне 20 или 50 хил. души да са обучени и да стигнат до конкретния работодател." - продължава зам. министърът на труда и социалната политика.
И така:
Тъй като в началото споменах, че познавам проблема от собствен опит, ето какво например сочи моят опит: по средата на важен обект напусна главният ни майстор. Работата бе почти изцяло заваръчна. За 2-3 дни, до седмица, един от колегите вече заваряваше. Понеже сме частна фирма, нямаше откъде да вземем 8000 лв., за да обучим някого, но ако ги имахме, щях да предложа на безработен 7-800 лв. заплата и щях да разполагам с поне 10 месеца, за да го науча.
За този период, в нормална работна среда, един икономически неактивен или обезкуражен има голям шанс да намери професия, приятели, квартира и нормален живот. Ако не желае - което трябва да допуснем за част от случаите, не би трябвало да му плащаме за това под никаква форма - нито с безплатни общежития, нито с безсмислени интеграционни програми. Най-добрата интеграционна програма е обявата за работа.
Личният ми опит сочи още, че с времето все по-трудно намирам служители. В същото време гета са населени с хиляди хора, които в общия случай не работят. Тъй като част от дейността ми включва занимания с компютри, мисля си, че с бюджет от 8000 лв. на човек бих могъл да обуча доста роми да работят с компютри интересно ми е какви проекти биха правили в CorelDRAW!, какви сайтове биха програмирали, представям си ярките цветове, към които имат склонност, като част от оформлението на уеб-сайт.
Моментът е идеален: има платежоспособно търсене, има свободна работна ръка, има пари, с които процесът по обучение, намиране на работа, интегриране да се движи мощно.
При това положение, без да имам нищо против свободното движение на хора, включващо и внос на работници, се питам: от какъв зор да внасяме работна ръка от другаде, като си имаме половин милион безработни? И дали с парите, спечелени от данъците на виетнамските работници, няма да плащаме общежитията на местните лентяи?
И като има 450 000 безработни, защо люлките в парка не са боядисани?
Числа и факти, потвърждават усещането ми, че има нещо гнило в проблема за недостига на работна ръка.
Според Димитър Димитров, зам.-министър на труда и социалната политика, "В момента заетите са малко над 3.2 млн. Безработните са 250-260 хил., а икономически неактивните и обезкуражените са около 200 хил. Това означава, че около 450 хил. души в активна възраст са извън пазара на труда."
Веселите обитатели на общежитията в Красна поляна, или в Люлин, иби къде ли още не, вероятно са от групата, наречена с евфемизма "икономически неактивни" или почти поетичното "обезкуражени".
Недостигът на работна ръка се определя на примерно 3000 заварчици или нещо като 10 000 строители за АЕЦ Белене. Може би около 50 000 души внос биха оправили нещата - коментират работодатели.
И в същото това време, не в друго време или на друго място, само за 2008 очакваме над 200 милиона евро да бъдат инвестирани в обучение и квалификация по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".
"Средствата трябва да се употребят така, че поне 20 или 50 хил. души да са обучени и да стигнат до конкретния работодател." - продължава зам. министърът на труда и социалната политика.
И така:
- 50 000 свободни работни места
- 450 000 безработни
- 200 000 000 евро (по 4000 на човек) за обучение и квалификация на безработни
Тъй като в началото споменах, че познавам проблема от собствен опит, ето какво например сочи моят опит: по средата на важен обект напусна главният ни майстор. Работата бе почти изцяло заваръчна. За 2-3 дни, до седмица, един от колегите вече заваряваше. Понеже сме частна фирма, нямаше откъде да вземем 8000 лв., за да обучим някого, но ако ги имахме, щях да предложа на безработен 7-800 лв. заплата и щях да разполагам с поне 10 месеца, за да го науча.
За този период, в нормална работна среда, един икономически неактивен или обезкуражен има голям шанс да намери професия, приятели, квартира и нормален живот. Ако не желае - което трябва да допуснем за част от случаите, не би трябвало да му плащаме за това под никаква форма - нито с безплатни общежития, нито с безсмислени интеграционни програми. Най-добрата интеграционна програма е обявата за работа.
Личният ми опит сочи още, че с времето все по-трудно намирам служители. В същото време гета са населени с хиляди хора, които в общия случай не работят. Тъй като част от дейността ми включва занимания с компютри, мисля си, че с бюджет от 8000 лв. на човек бих могъл да обуча доста роми да работят с компютри интересно ми е какви проекти биха правили в CorelDRAW!, какви сайтове биха програмирали, представям си ярките цветове, към които имат склонност, като част от оформлението на уеб-сайт.
Моментът е идеален: има платежоспособно търсене, има свободна работна ръка, има пари, с които процесът по обучение, намиране на работа, интегриране да се движи мощно.
При това положение, без да имам нищо против свободното движение на хора, включващо и внос на работници, се питам: от какъв зор да внасяме работна ръка от другаде, като си имаме половин милион безработни? И дали с парите, спечелени от данъците на виетнамските работници, няма да плащаме общежитията на местните лентяи?
И като има 450 000 безработни, защо люлките в парка не са боядисани?
Коментари