Пропускане към основното съдържание

Дефицитните работници

Темата за недостига на работна ръка в България ми е позната и като четиво от вестниците и като личен опит в моята фирма. Днес по съвпадение прочетох дискусия за състоянието на пазара на труда и възможните решения на проблема с недостига на кадри, организирана от "Дневник" на 23-ти май 2008 г. и малко след това посетих квартал "Красна поляна", където от години се наблюдава смразяващото явление "общежития за социално-слаби". Наблюдавах как здрави и прави хора весело си подвикват, слушат силна музика, децата им обикалят квартала на групи и да откраднат е проява на геройство и предизвиква уважение.
Числа и факти, потвърждават усещането ми, че има нещо гнило в проблема за недостига на работна ръка.
Според Димитър Димитров, зам.-министър на труда и социалната политика, "В момента заетите са малко над 3.2 млн. Безработните са 250-260 хил., а икономически неактивните и обезкуражените са около 200 хил. Това означава, че около 450 хил. души в активна възраст са извън пазара на труда."
Веселите обитатели на общежитията в Красна поляна, или в Люлин, иби къде ли още не, вероятно са от групата, наречена с евфемизма "икономически неактивни" или почти поетичното "обезкуражени".
Недостигът на работна ръка се определя на примерно 3000 заварчици или нещо като 10 000 строители за АЕЦ Белене. Може би около 50 000 души внос биха оправили нещата - коментират работодатели.
И в същото това време, не в друго време или на друго място, само за 2008 очакваме над 200 милиона евро да бъдат инвестирани в обучение и квалификация по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".
"Средствата трябва да се употребят така, че поне 20 или 50 хил. души да са обучени и да стигнат до конкретния работодател." - продължава зам. министърът на труда и социалната политика.
И така:
  • 50 000 свободни работни места
  • 450 000 безработни
  • 200 000 000 евро (по 4000 на човек) за обучение и квалификация на безработни
Ако разполагате с 8000 лв., не бихте ли обучили някого в професията "заварчик"? Ако предложите 700 лв. заплата ЗА ОБУЧЕНИЕ на "икономически неактивен" или "обезкуражен" и той не прояви интерес, не би ли било редно да му спрете държавната издръжка, както и достъпа до държавни общежития? С потрес научих, че такива мерки се предприемат... едва от тази година, и то по времето не на десния Иван Костов или либералния Сакскобурготски, а при министър Масларова, за което тя заслужава повече от овации! Наистина, при предишни правителства безработицата е била по-голяма, нямало е свободни работни места и затова има някакво обяснение държавната помощ за "неактивните" и "обезкуражените".
Тъй като в началото споменах, че познавам проблема от собствен опит, ето какво например сочи моят опит: по средата на важен обект напусна главният ни майстор. Работата бе почти изцяло заваръчна. За 2-3 дни, до седмица, един от колегите вече заваряваше. Понеже сме частна фирма, нямаше откъде да вземем 8000 лв., за да обучим някого, но ако ги имахме, щях да предложа на безработен 7-800 лв. заплата и щях да разполагам с поне 10 месеца, за да го науча.
За този период, в нормална работна среда, един икономически неактивен или обезкуражен има голям шанс да намери професия, приятели, квартира и нормален живот. Ако не желае - което трябва да допуснем за част от случаите, не би трябвало да му плащаме за това под никаква форма - нито с безплатни общежития, нито с безсмислени интеграционни програми. Най-добрата интеграционна програма е обявата за работа.
Личният ми опит сочи още, че с времето все по-трудно намирам служители. В същото време гета са населени с хиляди хора, които в общия случай не работят. Тъй като част от дейността ми включва занимания с компютри, мисля си, че с бюджет от 8000 лв. на човек бих могъл да обуча доста роми да работят с компютри интересно ми е какви проекти биха правили в CorelDRAW!, какви сайтове биха програмирали, представям си ярките цветове, към които имат склонност, като част от оформлението на уеб-сайт.
Моментът е идеален: има платежоспособно търсене, има свободна работна ръка, има пари, с които процесът по обучение, намиране на работа, интегриране да се движи мощно.
При това положение, без да имам нищо против свободното движение на хора, включващо и внос на работници, се питам: от какъв зор да внасяме работна ръка от другаде, като си имаме половин милион безработни? И дали с парите, спечелени от данъците на виетнамските работници, няма да плащаме общежитията на местните лентяи?
И като има 450 000 безработни, защо люлките в парка не са боядисани?

Коментари

Популярни публикации от този блог

Новата икономикаБъдещето на световната икономика изглежда доста мрачно. Суровините намаляват, енергийните, направо привършват. Западните държави прехвърлят производството в Азия и се отдават на развойна и маркетингова дейност, но това е явно недостатъчно за поддържане на високия им стандарт, затова трупат планини от дългове. Климатичните промени застрашават изхранването - засушаването води до намаляване на обработваемите земи. Следвоенния икономически цикъл на относително благоденствие завършва.
Добрата новина е, че през десетилетията след войната светът не си е губил времето. Разработени бяха технологии и цели нови класове продукти, нови индустрии - Информационните технологии и Интернет, създадоха се нови материали. Всички науки направиха големи стъпки напред. В резултат на тези усилия, вероятно скоро ще преживеем най-грандиозното представление на човешките постижения, в сравнение с което Ренесансът и възстановяването след II Световна война ще изглеждат скромни и незначите…
С този блог се бях разделил цели 5 години! Някаква техническа неразбория в Гугъл, която периодично се опитвах да поправя. Най-накрая успях! А хубавата новина е, че за тези 5 години се случи нещо. НАПУСНАХ БЪЛГАРИЯ! Изнесох се! Вече съм легален емигрант в САЩ и България е само в кошмарите ми. Чета българските новини и коментарите под тях със същия потрес, с който тогава, но отвън.
Вчера един иранец, който ми смени маслото на колата, ме попита липсва ли ми домът. Казатх му, че домът е където се чувстваш добре. Аз не се чувствах у дома си и се преместих. Познавам някои лично, за други просто знам, че от Западни държави са се се преместили в България, и там им харесва повече. Почти всички мои приятели, хора, които ценя и уважавам, останаха в БГ, не защото не могат да напуснат. Те я харесват и възприемат кусурите й по-нормално, отколкото аз.
Така че моите критични думи трябва да се възприемат като лична непоносимост - примерно алергия. В САЩ съмо има непоносими неща, но дори и в моменти, к…

Размисъл за Америка

Това, което мнозина не успяват да разберат за тази страна е, че тя е съставена от единици с голяма степен на автономия. Всяка единица: щат, град, съд, медия, бизнес, семейство, личност има максимална степен на автономия и взима решения в пълната мяра на своя та власт. Губернаторът не пита президента, кметът не пита губернатора, съдията не пита кмета, медията не пита никого, дори църквите, които уж служат на един Бог, са регистрирани като бизнеси и всяка си има мнение по всеки въпрос. И разбира се, гражданите си имат своите 320 милиона мнения. 
Да, има изключения, опити за намеса в нечия власт и правомоция, но понеже общата култура е да си пазиш територията, това са изключения. Правилото е, че единиците са автономни. Затова и съдилищата така редовно изпращат в затвора губернатори и сенатори, затова и медиите редовно разкриват събития и тайни, които в други държави никога не се разкриват.
На незапознатия тази аморфност изглежда хаотична, други пък търсят скрити сили, които ръководят зад к…