Пропускане към основното съдържание

Замърсители

Една странна особеност на партията на Ахмед Доган е склонността и способността им да замърсяват българската действителност. Инфилтрират в нея ужасно компрометирани лица - и практики, с удивително витиеват речитатив избягват въпросите на журналистите, когато случайно се осмелят да ги запитат "Защо Делян Пеевски?" или "Как така купуването на гласове е европейска практика?". Христо Бисеров, Йордан Цонев, Фидел Беев... всякакъв политически отпадък се рециклира, и статутът му нахално се възстановява, като подигравка с обществените ценности.
Но има и нещо по-интересно: ДПС не представя нито един политик, за когото да изтъква, че е принципен и честен. Сякаш те дотолкова не се интересуват от тези качества, че не считат за нужно и да ги артикулират. Обикновено дори непочтените си служат с аргументите на почтеността, преструват се, че са такива. Докато ДПС с издигането на доказано компрометирани личности дълбае самата основа на почтеността като ценност.
Това замърсяване не среща силна съпротива от българския обществен организъм. То допълнително омайва несигурните ни етични възгледи, разпространява се в полето на бизнеса, медиите, навсякъде в управлението, и достига душите на обикновените хора. То става норма. Някои дори наричат Ахмед Доган "голям политик".
Тук няма да коментирам политическите позиции на ДПС, с кого се коалира, дали е лява, дясна, либерална... Важното е да си във властта, важно е да контролираш иенституции и ресурси, а не е важно защо си във властта и какво правиш с тези ресурси. И наистина, ДПС неизменно е във властта. Видяхме как оздравително се отразява животът в опозиция на политическите партии, но ДПС на практика никога не е било в опозиция.
В държавата на Ахмед Доган безкрайно компрометирани хора, като Емел Етем например, са авторитети, мненията им се търсят, участват в дискусии, преминават безмълвно отвъд неизречените към тях въпроси и леко кацат на територията на новите теми, без миналото да значи нещо, без досегашните постъпки и прегрешения да носят възмездие.
Целият фарс около толерирането на Ахмед Доган започва странно да напомня принудителните флиртове на американската външна политика с държави като Саудитска Арабия, в които се извършват безобразия, но по висши съображения налагат те да остават без последствие. Този двоен старнадрт - правилата на етиката да важат за другите политици, но за Ахмед Доган да не важат, води до общо израждане.
Какво ни дава Ахмед Доган, че му даваме толкова много? Отговорът е прост: 8%. При слаба активност те стават 20. Но това е аргумент за политиците. Какво кара медиите да мълчат? Защо абсурдните практики на ДПС не срещат повсеместно противодействие и протест? Дори в блогосферата, в свободния интернет сякаш авторите не забелязват този абсурд в нашата действителност. Но даваме ли си сметка колко много други абсурди произтичат от това, че вече не сме скандализирани, че се усмихваме уморено и вдигаме рамене: "Те са си такива". Това е и големият успех на Ахмед Доган: той се издигна отвъд обществената оценка, сякаш вече не подлежи на коментар и не се отчита пред никого.
Политическите партии допуснаха аномалията ДПС да е единственият говорител и защитник на цяла малцинствена група? Може би защото никой друг не назначаваше министри от това малцинство. Проблемът се решаваше със средства, които са част от проблема: имаше опити за създаване на друга партия на това малцинство. но нито БСП, нито СДС нито НДСВ издигна и назначи за министър негов представител. Изглежда, че единственият начин това малцинство да получи позиции в политиката е ДПС, а не би трябвало да е така. Сега цяла малцинствена група, с висока избирателна активност, гласува за една партия, без да иска отчет за гласовете си, без да се възмущава и вероятно без да се информира какво вършат нейните представители във властта.
Главният отговорник за ставащото в България не е Сергей Станишев, нито Симеон Сакскобурготски, нито Иван Костов, а Ахмед Доган. Това е на практика единствената фигура, приеминала през целия преход, непокътната, докато всепризнати авторитети се сриваха. Европейски мислещите досега не са успели да се справят с тази мистична фигура от ориента, която не признава европейските правила (спомнете си наивно изречените откровения за тоава колко естествено нещо са обръчите от фирми и купуването на гласове) и действа по свои, чрез позициите си във властта ги налага, чрез личностите, които издига, установява една рутина, срещу която до момента нито ЕС, нито Меглена Плугчиева успяват да се преборят.
Няма друга така добре организирана и разполагаща с ресурси сила срещу модернизацията на България. Италия има своята мафия, ние имаме Ахмед Доган. Неслучайно новите мафиотски фигури произхождат или СЕ ПРИСЪЕДИНЯВАТ към кръга на Доган. Там очевидно лесно се намира общ език, езикът на парите, без разговорът да се усложнява с морални съображения.
Интересно, какъв ще бъде краят на Доган?
- да достигне дълбока политическа старост, обкръжен от пъргави наследници, получил признанието и уважението не само на приближените си, а на цяла една нация?
- изгонване чрез скандал, вселдтвие на непреодолимото различие с установяващите се европейски практики?
- мафиотски растрел по неписаните правила на престъпния свят?
Животът ще напише продължението, но Ахмед Доган ще остане странно явление от прехода.

Коментари

independentrevue каза…
...или Доган може да се самозабрави дотолкова че по някакъв начин да падне на мушката на американците - само така евентуално ще изчезне от политиката, ако имаме тоя късмет де :)
Orlin каза…
Изглежда, че сред важните му приоритети е никога да не настъпва интересите на Америка. Това не струва големи усилия или средства - подкрепа за поддържане на контигенти в Ирак, АФганистан и на други места, както и деликатно лобиране за членство на Турция в ЕС.
За Америка е по-важно от всякога да има съюзници, ето защо си затварят очите пред техните зулуми по места. Така че в този случай не можем да разчитаме на помощ отвън.

Популярни публикации от този блог

Новата икономикаБъдещето на световната икономика изглежда доста мрачно. Суровините намаляват, енергийните, направо привършват. Западните държави прехвърлят производството в Азия и се отдават на развойна и маркетингова дейност, но това е явно недостатъчно за поддържане на високия им стандарт, затова трупат планини от дългове. Климатичните промени застрашават изхранването - засушаването води до намаляване на обработваемите земи. Следвоенния икономически цикъл на относително благоденствие завършва.
Добрата новина е, че през десетилетията след войната светът не си е губил времето. Разработени бяха технологии и цели нови класове продукти, нови индустрии - Информационните технологии и Интернет, създадоха се нови материали. Всички науки направиха големи стъпки напред. В резултат на тези усилия, вероятно скоро ще преживеем най-грандиозното представление на човешките постижения, в сравнение с което Ренесансът и възстановяването след II Световна война ще изглеждат скромни и незначите…
С този блог се бях разделил цели 5 години! Някаква техническа неразбория в Гугъл, която периодично се опитвах да поправя. Най-накрая успях! А хубавата новина е, че за тези 5 години се случи нещо. НАПУСНАХ БЪЛГАРИЯ! Изнесох се! Вече съм легален емигрант в САЩ и България е само в кошмарите ми. Чета българските новини и коментарите под тях със същия потрес, с който тогава, но отвън.
Вчера един иранец, който ми смени маслото на колата, ме попита липсва ли ми домът. Казатх му, че домът е където се чувстваш добре. Аз не се чувствах у дома си и се преместих. Познавам някои лично, за други просто знам, че от Западни държави са се се преместили в България, и там им харесва повече. Почти всички мои приятели, хора, които ценя и уважавам, останаха в БГ, не защото не могат да напуснат. Те я харесват и възприемат кусурите й по-нормално, отколкото аз.
Така че моите критични думи трябва да се възприемат като лична непоносимост - примерно алергия. В САЩ съмо има непоносими неща, но дори и в моменти, к…
От доста време подозирам, че теориите на конспирацията не са състоятелни, но не намирах време да помисля сериозно по въпроса. Днес "провидях" достатъчно убедителни факти:
Или тайният елит, който командва съдбата на човечеството, е изгубил контрол, или просто го няма. Помислете: какъв сценарии би следвала пренаселена планета, все по-замърсена, с изтощени океани и земи, в които има все по-малко живот? Ако сте банда от десетина супер-богати кретени, защо ви са повече от, да речем, 500 милиона работници? За какво сме ви останалите 6-7 милиарда? Очевидно тайният елит обича да живее в замърсени населени места - каквито са вече дори най-отдалечените, райски кътчета, да не говорим за кварталите в големите градове. Тайният елит също така обича да се трови с химикали, защото няма вода и няма почва, които да не са засегнати от тях.
Ако ни управляват евреите, жална ни майка с такива управници! Вижте ги как са се подредили: живеят в Израел!!! Аз бих избрал Швейцария! И климатът е по-добъ…