Една странна особеност на партията на Ахмед Доган е склонността и способността им да замърсяват българската действителност. Инфилтрират в нея ужасно компрометирани лица - и практики, с удивително витиеват речитатив избягват въпросите на журналистите, когато случайно се осмелят да ги запитат "Защо Делян Пеевски?" или "Как така купуването на гласове е европейска практика?". Христо Бисеров, Йордан Цонев, Фидел Беев... всякакъв политически отпадък се рециклира, и статутът му нахално се възстановява, като подигравка с обществените ценности.
Но има и нещо по-интересно: ДПС не представя нито един политик, за когото да изтъква, че е принципен и честен. Сякаш те дотолкова не се интересуват от тези качества, че не считат за нужно и да ги артикулират. Обикновено дори непочтените си служат с аргументите на почтеността, преструват се, че са такива. Докато ДПС с издигането на доказано компрометирани личности дълбае самата основа на почтеността като ценност.
Това замърсяване не среща силна съпротива от българския обществен организъм. То допълнително омайва несигурните ни етични възгледи, разпространява се в полето на бизнеса, медиите, навсякъде в управлението, и достига душите на обикновените хора. То става норма. Някои дори наричат Ахмед Доган "голям политик".
Тук няма да коментирам политическите позиции на ДПС, с кого се коалира, дали е лява, дясна, либерална... Важното е да си във властта, важно е да контролираш иенституции и ресурси, а не е важно защо си във властта и какво правиш с тези ресурси. И наистина, ДПС неизменно е във властта. Видяхме как оздравително се отразява животът в опозиция на политическите партии, но ДПС на практика никога не е било в опозиция.
В държавата на Ахмед Доган безкрайно компрометирани хора, като Емел Етем например, са авторитети, мненията им се търсят, участват в дискусии, преминават безмълвно отвъд неизречените към тях въпроси и леко кацат на територията на новите теми, без миналото да значи нещо, без досегашните постъпки и прегрешения да носят възмездие.
Целият фарс около толерирането на Ахмед Доган започва странно да напомня принудителните флиртове на американската външна политика с държави като Саудитска Арабия, в които се извършват безобразия, но по висши съображения налагат те да остават без последствие. Този двоен старнадрт - правилата на етиката да важат за другите политици, но за Ахмед Доган да не важат, води до общо израждане.
Какво ни дава Ахмед Доган, че му даваме толкова много? Отговорът е прост: 8%. При слаба активност те стават 20. Но това е аргумент за политиците. Какво кара медиите да мълчат? Защо абсурдните практики на ДПС не срещат повсеместно противодействие и протест? Дори в блогосферата, в свободния интернет сякаш авторите не забелязват този абсурд в нашата действителност. Но даваме ли си сметка колко много други абсурди произтичат от това, че вече не сме скандализирани, че се усмихваме уморено и вдигаме рамене: "Те са си такива". Това е и големият успех на Ахмед Доган: той се издигна отвъд обществената оценка, сякаш вече не подлежи на коментар и не се отчита пред никого.
Политическите партии допуснаха аномалията ДПС да е единственият говорител и защитник на цяла малцинствена група? Може би защото никой друг не назначаваше министри от това малцинство. Проблемът се решаваше със средства, които са част от проблема: имаше опити за създаване на друга партия на това малцинство. но нито БСП, нито СДС нито НДСВ издигна и назначи за министър негов представител. Изглежда, че единственият начин това малцинство да получи позиции в политиката е ДПС, а не би трябвало да е така. Сега цяла малцинствена група, с висока избирателна активност, гласува за една партия, без да иска отчет за гласовете си, без да се възмущава и вероятно без да се информира какво вършат нейните представители във властта.
Главният отговорник за ставащото в България не е Сергей Станишев, нито Симеон Сакскобурготски, нито Иван Костов, а Ахмед Доган. Това е на практика единствената фигура, приеминала през целия преход, непокътната, докато всепризнати авторитети се сриваха. Европейски мислещите досега не са успели да се справят с тази мистична фигура от ориента, която не признава европейските правила (спомнете си наивно изречените откровения за тоава колко естествено нещо са обръчите от фирми и купуването на гласове) и действа по свои, чрез позициите си във властта ги налага, чрез личностите, които издига, установява една рутина, срещу която до момента нито ЕС, нито Меглена Плугчиева успяват да се преборят.
Няма друга така добре организирана и разполагаща с ресурси сила срещу модернизацията на България. Италия има своята мафия, ние имаме Ахмед Доган. Неслучайно новите мафиотски фигури произхождат или СЕ ПРИСЪЕДИНЯВАТ към кръга на Доган. Там очевидно лесно се намира общ език, езикът на парите, без разговорът да се усложнява с морални съображения.
Интересно, какъв ще бъде краят на Доган?
- да достигне дълбока политическа старост, обкръжен от пъргави наследници, получил признанието и уважението не само на приближените си, а на цяла една нация?
- изгонване чрез скандал, вселдтвие на непреодолимото различие с установяващите се европейски практики?
- мафиотски растрел по неписаните правила на престъпния свят?
Животът ще напише продължението, но Ахмед Доган ще остане странно явление от прехода.
Но има и нещо по-интересно: ДПС не представя нито един политик, за когото да изтъква, че е принципен и честен. Сякаш те дотолкова не се интересуват от тези качества, че не считат за нужно и да ги артикулират. Обикновено дори непочтените си служат с аргументите на почтеността, преструват се, че са такива. Докато ДПС с издигането на доказано компрометирани личности дълбае самата основа на почтеността като ценност.
Това замърсяване не среща силна съпротива от българския обществен организъм. То допълнително омайва несигурните ни етични възгледи, разпространява се в полето на бизнеса, медиите, навсякъде в управлението, и достига душите на обикновените хора. То става норма. Някои дори наричат Ахмед Доган "голям политик".
Тук няма да коментирам политическите позиции на ДПС, с кого се коалира, дали е лява, дясна, либерална... Важното е да си във властта, важно е да контролираш иенституции и ресурси, а не е важно защо си във властта и какво правиш с тези ресурси. И наистина, ДПС неизменно е във властта. Видяхме как оздравително се отразява животът в опозиция на политическите партии, но ДПС на практика никога не е било в опозиция.
В държавата на Ахмед Доган безкрайно компрометирани хора, като Емел Етем например, са авторитети, мненията им се търсят, участват в дискусии, преминават безмълвно отвъд неизречените към тях въпроси и леко кацат на територията на новите теми, без миналото да значи нещо, без досегашните постъпки и прегрешения да носят възмездие.
Целият фарс около толерирането на Ахмед Доган започва странно да напомня принудителните флиртове на американската външна политика с държави като Саудитска Арабия, в които се извършват безобразия, но по висши съображения налагат те да остават без последствие. Този двоен старнадрт - правилата на етиката да важат за другите политици, но за Ахмед Доган да не важат, води до общо израждане.
Какво ни дава Ахмед Доган, че му даваме толкова много? Отговорът е прост: 8%. При слаба активност те стават 20. Но това е аргумент за политиците. Какво кара медиите да мълчат? Защо абсурдните практики на ДПС не срещат повсеместно противодействие и протест? Дори в блогосферата, в свободния интернет сякаш авторите не забелязват този абсурд в нашата действителност. Но даваме ли си сметка колко много други абсурди произтичат от това, че вече не сме скандализирани, че се усмихваме уморено и вдигаме рамене: "Те са си такива". Това е и големият успех на Ахмед Доган: той се издигна отвъд обществената оценка, сякаш вече не подлежи на коментар и не се отчита пред никого.
Политическите партии допуснаха аномалията ДПС да е единственият говорител и защитник на цяла малцинствена група? Може би защото никой друг не назначаваше министри от това малцинство. Проблемът се решаваше със средства, които са част от проблема: имаше опити за създаване на друга партия на това малцинство. но нито БСП, нито СДС нито НДСВ издигна и назначи за министър негов представител. Изглежда, че единственият начин това малцинство да получи позиции в политиката е ДПС, а не би трябвало да е така. Сега цяла малцинствена група, с висока избирателна активност, гласува за една партия, без да иска отчет за гласовете си, без да се възмущава и вероятно без да се информира какво вършат нейните представители във властта.
Главният отговорник за ставащото в България не е Сергей Станишев, нито Симеон Сакскобурготски, нито Иван Костов, а Ахмед Доган. Това е на практика единствената фигура, приеминала през целия преход, непокътната, докато всепризнати авторитети се сриваха. Европейски мислещите досега не са успели да се справят с тази мистична фигура от ориента, която не признава европейските правила (спомнете си наивно изречените откровения за тоава колко естествено нещо са обръчите от фирми и купуването на гласове) и действа по свои, чрез позициите си във властта ги налага, чрез личностите, които издига, установява една рутина, срещу която до момента нито ЕС, нито Меглена Плугчиева успяват да се преборят.
Няма друга така добре организирана и разполагаща с ресурси сила срещу модернизацията на България. Италия има своята мафия, ние имаме Ахмед Доган. Неслучайно новите мафиотски фигури произхождат или СЕ ПРИСЪЕДИНЯВАТ към кръга на Доган. Там очевидно лесно се намира общ език, езикът на парите, без разговорът да се усложнява с морални съображения.
Интересно, какъв ще бъде краят на Доган?
- да достигне дълбока политическа старост, обкръжен от пъргави наследници, получил признанието и уважението не само на приближените си, а на цяла една нация?
- изгонване чрез скандал, вселдтвие на непреодолимото различие с установяващите се европейски практики?
- мафиотски растрел по неписаните правила на престъпния свят?
Животът ще напише продължението, но Ахмед Доган ще остане странно явление от прехода.
Коментари
За Америка е по-важно от всякога да има съюзници, ето защо си затварят очите пред техните зулуми по места. Така че в този случай не можем да разчитаме на помощ отвън.