Написах и публикувах във Фейсбук страхотна статия. Много съм горд с нея. Ще я сложа и тук, за да не я търся, когато ми потрябва.
Чувам, постигнато е примирие в Сирия.
Ще се опитам да претегля кой как премина чертата, която поставя това важно събитие, и с какъв тренд са шансовете му в следващите рундове в Близкия Изток.
Путин защити приятеля си Асад и поне засега му осигури оставане на власт - докато го проиграе на следващия рунд.
Спазари със Саудитска Арабия мечтаното от него замразяване нивата на производството на нефт - макар и на високите равнища от януари, срещу спирането на бомбардировките.
Наказа Турция за сваления изтребител, като бомбардира всичките й протежета и поощри кюрдската мечта за държава. До момента Путин излиза с по-силни позиции отпреди конфликта. Това едва ли ще реши икономическите му проблеми, но поне рейтингът остава висок, независимо от срива на рублата.
Русия няма много приятели в района, има само конкуренти. Дори Иран не може да си нахрани гражданите с антиамериканска реторика, та ще трябва да намери път до обширния европейски пазар на газ и петрол, а това означава по-малко пари за Русия в бъдеще. Както каза Герман Греф, в четвъртата, цифрова революция Русия е сред губещите. Бомбардировките над Алепо не променят нещата. Отрицателни перспективи за Русия.
Турците загубиха на всички фронтове. Икономиката им се задъхва, вътрешните напрежения между секуларисти, ислямисти и кюрди заплашват да я разкъсат. Всички очакват кюрдите да се отделят, или поне ПКК да бъдат извадени от списъка на терористичните организации.
Турция е по-слаба, отколкото в началото на конфликта, и перспективите не са положителни.
Но почти лирично ще допусна, че това е за доброто на съюза. И гражданите и лидерите поне разбраха колко ялови са идеите за безмерна толерантност, човещина за другите и безхаберие за своите, нежелание да си извадиш ръцете от ръкавиците и да нанесеш няколко крошета. Това с крошетата тепърва предстои. Положителният сценарий за ЕС задължително минава през фазата "ядосан ЕС". Ако ЕС не се (научи) да се ядосва, ако не наложи прокарването на тръбопроводи през Сирия и алтернативни доставки на газ, тази най-голяма икономическа сила в света ще продължи да се подмокря от страх при всяко движение на лудите - дали ще е Русия в Украйна или ИСИС в Сирия, няма значение. Новините, че Интерпол създава отдел за борба с трафика на хора (чак сега?!?) и все по-категоричните изявления на политици по въпроса за имигрантите, за гръцкото безхаберие, за турското изнудване говорят за събуждане. Ако кризата не разтури съюза, той ще излезе по-силен и деен от нея. Така че оценката е една голяма въпросителна, с лек положителна перспектива.
И понеже Хилари и Тръмп са най-вероятните избраници (дори не мисля какво ще стане с ИСИС ако радикално-консервативният тексанец Тед Круз дойде на власт), перспективата за ИСИС е негативна.
Турция не успя в усилието си да поведе ислямския свят към модернизиране и интегриране с останалия свят. С арестуването на президента Морзи в най-голямата арабска държава Египет бе сложен край на мечтите за модерен ислямски свят. Мюсюлманите се обособиха в два лагера - сунитите зад Саудитска Арабия и шиитите зад Иран. И двете държави са в страхотна форма, със силни и добре въоръжени армии, всяка с лагер от съюзници в региона и на глобално ниво. Отпадането на санкциите, тегнещи върху Иран, окончателно възстанови баланса и вече виждаме един още по-деен и агресивен Иран да показва мускули и да предявява апетит за влияние. Сривът на цените на петрола е удар с юмрук по масата от страна на саудите, който ясно показва, че са много сериозни в решимостта да запазят и разширят своя дял на пазара на петрол и влияние. Бомбардировките в Йемен по-малко разклатиха света от позицията им по въпроса с цените и количествата произвеждан петрол. Този кратък преглед няма да обхване целостта на голямата игра, в която тези две държави/общности са се счепкали, но набързо:
Иран и Саудитска Арабия се оглеждат и претеглят като на тепих. Зад саудите са САЩ, зад Иран е Русия. САЩ вече трудно издържат това приятелство, което им носи все по-малко ползи и все повече негативи. Русия все по-ясно се състезава с Иран на пазара на петрол. Така че в един момент тези приятелства могат да останат само на думи. Сблъсъкът между шиити и сунити е по-очертан и формализиран от битките при Сифин и Кербала през 657/680.
Последното, което трябва на света, е битка между двете мюсюлмански общности. Сега войната тихо тлее чрез взаимни терористични актове, но Ирак чудно би свършил работа като място, където да се срещнат и най-после да се разберат като мъже. Страната вече е непоправимо разделена между повлияните от Иран шиити и опресираните сунити, тихо подкрепяни от Саудитска Арабия. Или трябва да живеят в лицемерен мир, или да се изтрепят взаимно, с помощта на добродушните си съседи.
Иран и СА са в патова ситуация, но е все по-видим трендът на спадащото им влияние и значимост за света. Просто никой няма да се напряга прекалено, за да ги омиротворява. Нещата там ще са тревожни и кървави за дълги години напред.
Докато мюсюлманите се надиграват помежду си, общият враг Израел остава извън фокуса им. Може би светът не е толкова лошо място, ако попитате евреите днес. Никой не ги закача да се разправят с палестинците, всички са заети с нещо друго.
Със силен и светски Египет и разделен ислямски свят, с процъфтяваща индустрия за обезсоляване на морска вода и на първа линия в цифровата революция, Израел е в отлична форма. За днешните начини на правене на бизнес: е-търговия, облачни услуги, развойна дейност, териториалната изолираност не е проблем - за първи път в историята. Евреите си имат и бърза Интернет-връзка, дейта-центрове, и повече сигурност от всякога. Израел е част от американския, европейския, световния пазар на технологии и услуги. Изобилието на вода ще продължи да превръща държавата им в прекрасно място за живеене, а вилнеещите из Европа араби само ускоряват преселението на евреи към родината. Силно положителен тренд за Израел.
Ако Путин се чуди защо американците и ЕС не си дават много зор в Близкия Изток, може би отговорът е: този район е пресъхнал кладенец. Още 10-на години и гладът ни за фосилни горива ще бъде заситен с други енергийни изтгочници, или ще си добиваме газ и петрол сами. Близкият Изток май ще стане като Андите - интересна култура, приятни хора, и какво от това?
Чувам, постигнато е примирие в Сирия.
Ще се опитам да претегля кой как премина чертата, която поставя това важно събитие, и с какъв тренд са шансовете му в следващите рундове в Близкия Изток.
Путин
Путин успя да си изиграе картите там най-добре от всички. Номерът с използването на сила, докато Западът се накуми, след което великодушно приемаш молбите им за примирие, но без да отстъпваш и милиметър от завоюваното, мина отново.Путин защити приятеля си Асад и поне засега му осигури оставане на власт - докато го проиграе на следващия рунд.
Спазари със Саудитска Арабия мечтаното от него замразяване нивата на производството на нефт - макар и на високите равнища от януари, срещу спирането на бомбардировките.
Наказа Турция за сваления изтребител, като бомбардира всичките й протежета и поощри кюрдската мечта за държава. До момента Путин излиза с по-силни позиции отпреди конфликта. Това едва ли ще реши икономическите му проблеми, но поне рейтингът остава висок, независимо от срива на рублата.
Русия няма много приятели в района, има само конкуренти. Дори Иран не може да си нахрани гражданите с антиамериканска реторика, та ще трябва да намери път до обширния европейски пазар на газ и петрол, а това означава по-малко пари за Русия в бъдеще. Както каза Герман Греф, в четвъртата, цифрова революция Русия е сред губещите. Бомбардировките над Алепо не променят нещата. Отрицателни перспективи за Русия.
Турция
Заради подкрепата си за ИСИС и бързата си ислямизация Турция е изолирана от всичките си западни съюзници и е оставена сама да се оправя.Турците загубиха на всички фронтове. Икономиката им се задъхва, вътрешните напрежения между секуларисти, ислямисти и кюрди заплашват да я разкъсат. Всички очакват кюрдите да се отделят, или поне ПКК да бъдат извадени от списъка на терористичните организации.
Турция е по-слаба, отколкото в началото на конфликта, и перспективите не са положителни.
САЩ
Видя се, че на Обама не му се воюва, но това не значи, че не е ефективен с почти хакерските методи на избирателно отстрелване, което струва евтино и нанася големи щети на противника. Да не забравяме, че САЩ воюват на няколко фронта срещу ислямистите: освен в Ирак/Сирия, те ги атакуват в Либия и индиректно воюват с тях в Афганистан. Всички други горещи точки си остават: Африка (Кения, Сомалия, Нигерия...), а междувременно той трябва да укротява и амбициите на новата морска сила Китай. Тази сложна активност прави трудно да се определи тренд, но според мен позициите на САЩ са стабилни, може би малко по-добри, със сигурност не по-лоши, отколкото в началото на конфликта.ЕС
ЕС премина през дупка, след като тяхната военна немощ и институционална безполовост позволиха събития, които пряко ги касаят, да се случват пред очите им и те да разчитат изцяло на дипломацията за решаването на военни авантюри и геополитически силови игри. Украйна бе свирепо наказана за европейския си порив, безцеремонно бяха нарушени принципите на международното право и следвоенния ред. Милиони имигранти нахлуха на територията на съюза и почти разбиха крехката му структура. Една Унгария се справи по-ефикасно с проблема, отколкото парализирания ЕС.Но почти лирично ще допусна, че това е за доброто на съюза. И гражданите и лидерите поне разбраха колко ялови са идеите за безмерна толерантност, човещина за другите и безхаберие за своите, нежелание да си извадиш ръцете от ръкавиците и да нанесеш няколко крошета. Това с крошетата тепърва предстои. Положителният сценарий за ЕС задължително минава през фазата "ядосан ЕС". Ако ЕС не се (научи) да се ядосва, ако не наложи прокарването на тръбопроводи през Сирия и алтернативни доставки на газ, тази най-голяма икономическа сила в света ще продължи да се подмокря от страх при всяко движение на лудите - дали ще е Русия в Украйна или ИСИС в Сирия, няма значение. Новините, че Интерпол създава отдел за борба с трафика на хора (чак сега?!?) и все по-категоричните изявления на политици по въпроса за имигрантите, за гръцкото безхаберие, за турското изнудване говорят за събуждане. Ако кризата не разтури съюза, той ще излезе по-силен и деен от нея. Така че оценката е една голяма въпросителна, с лек положителна перспектива.
Ирак
Тъпотията на бившия премиер Нури Ал Малики всъщност може да струва съществуването на иракската държава. Просто не вярвам, че след неговите репресии спрямо сунитското малцинство шиитите, привързани към съседен Иран, сунитите, клонящи към Саоудитска Арабия и кюрдите, които с право се чувстват над тези неща, ще могат пълноценно да живеят заедно като нация. Ирак е виновен за много бури в района и може би е време да си ходи в историята. Да, на никой не би харесало Иран да стане още по-силен и Русия да намери още един съюзник в лицето на традиционно левите кюрди, затова големите играчи най-вероятно ще се опитват със сила, пари и жертви да задържат сегашното положение. Но Нури-то направи всичко, за да бъде тази задача невъзможна. Така че на следващия президент на САЩ, на политиците от всички лагери предстои трудната задача да потушат враждите и да запазят статуквото. На всичко отгоре, дори няма петродолари, с които да се купи мир. В пост-фосилната ера вече не е така силен интересът към този район. Компанията Тесла скоро ще разполага с повече милиарди за иновации в електрически колии батерии, отколкото Държавният департамент за купуване на политици в Близкия Изток. Ами ако просто всички вдигнат ръце и си тръгнат? Ирак, Афганистан, Сирия ще се превърнат в едни вечни бойни полета, където разни племена воюват. Шегичка. Но негативен тренд за Ирак.ИСИС
Ако американците изберат Тръмп или Хилари, военните ще получат по една дебела пачка и ще изравнят терена там, където сега е ИСИС. С активни бомбардировки, с пехота, с пари и въоръжение за кюрдите и други приятелски сили. Е, ще струва 1% от годишния ръст на щатската икономика, но пък оставиш ли една болест дълго време без лечение, дори да е зъбобол, може да те убие.И понеже Хилари и Тръмп са най-вероятните избраници (дори не мисля какво ще стане с ИСИС ако радикално-консервативният тексанец Тед Круз дойде на власт), перспективата за ИСИС е негативна.
Иран и Саудитска Арабия
Знанията на околния свят за арабите, персийците, Исляма, Близкия Изток се обогтатиха значително през последните години. Вече знаем разликата между сунити и шиити, или поне, че има разлика. Алауити, язиди и други общности бяха гости в домовете ни чрез ужасните новини от района около Сирия.Турция не успя в усилието си да поведе ислямския свят към модернизиране и интегриране с останалия свят. С арестуването на президента Морзи в най-голямата арабска държава Египет бе сложен край на мечтите за модерен ислямски свят. Мюсюлманите се обособиха в два лагера - сунитите зад Саудитска Арабия и шиитите зад Иран. И двете държави са в страхотна форма, със силни и добре въоръжени армии, всяка с лагер от съюзници в региона и на глобално ниво. Отпадането на санкциите, тегнещи върху Иран, окончателно възстанови баланса и вече виждаме един още по-деен и агресивен Иран да показва мускули и да предявява апетит за влияние. Сривът на цените на петрола е удар с юмрук по масата от страна на саудите, който ясно показва, че са много сериозни в решимостта да запазят и разширят своя дял на пазара на петрол и влияние. Бомбардировките в Йемен по-малко разклатиха света от позицията им по въпроса с цените и количествата произвеждан петрол. Този кратък преглед няма да обхване целостта на голямата игра, в която тези две държави/общности са се счепкали, но набързо:
Иран и Саудитска Арабия се оглеждат и претеглят като на тепих. Зад саудите са САЩ, зад Иран е Русия. САЩ вече трудно издържат това приятелство, което им носи все по-малко ползи и все повече негативи. Русия все по-ясно се състезава с Иран на пазара на петрол. Така че в един момент тези приятелства могат да останат само на думи. Сблъсъкът между шиити и сунити е по-очертан и формализиран от битките при Сифин и Кербала през 657/680.
Последното, което трябва на света, е битка между двете мюсюлмански общности. Сега войната тихо тлее чрез взаимни терористични актове, но Ирак чудно би свършил работа като място, където да се срещнат и най-после да се разберат като мъже. Страната вече е непоправимо разделена между повлияните от Иран шиити и опресираните сунити, тихо подкрепяни от Саудитска Арабия. Или трябва да живеят в лицемерен мир, или да се изтрепят взаимно, с помощта на добродушните си съседи.
Иран и СА са в патова ситуация, но е все по-видим трендът на спадащото им влияние и значимост за света. Просто никой няма да се напряга прекалено, за да ги омиротворява. Нещата там ще са тревожни и кървави за дълги години напред.
Израел
Най-силната държава в района запазва изумително и упорито мълчание по въпроса за кризата в Сирия. Сякаш не се случва на границата им. Евреите са като онзи умен човек, който дори не казва "казвах ли ви". Само мълчи и гледа. Казваха ли да не се пипа Асад? Казваха. Викаха ли да не падат санкциите над Иран? Проглушиха света. И после млъкнаха. Засега нещата се развиват добре за тях. Сирия май няма да се удави в ислямистки хаос, и съответно няма да заплаши границата им. Турция е с вързани ръце и не е много ербап. Египет се управлява от силен генерал със светски разбирания. Наскоро заедно удавиха тунели, построени от Хизболла, заедно с обитателите им.Докато мюсюлманите се надиграват помежду си, общият враг Израел остава извън фокуса им. Може би светът не е толкова лошо място, ако попитате евреите днес. Никой не ги закача да се разправят с палестинците, всички са заети с нещо друго.
Със силен и светски Египет и разделен ислямски свят, с процъфтяваща индустрия за обезсоляване на морска вода и на първа линия в цифровата революция, Израел е в отлична форма. За днешните начини на правене на бизнес: е-търговия, облачни услуги, развойна дейност, териториалната изолираност не е проблем - за първи път в историята. Евреите си имат и бърза Интернет-връзка, дейта-центрове, и повече сигурност от всякога. Израел е част от американския, европейския, световния пазар на технологии и услуги. Изобилието на вода ще продължи да превръща държавата им в прекрасно място за живеене, а вилнеещите из Европа араби само ускоряват преселението на евреи към родината. Силно положителен тренд за Израел.
Ако Путин се чуди защо американците и ЕС не си дават много зор в Близкия Изток, може би отговорът е: този район е пресъхнал кладенец. Още 10-на години и гладът ни за фосилни горива ще бъде заситен с други енергийни изтгочници, или ще си добиваме газ и петрол сами. Близкият Изток май ще стане като Андите - интересна култура, приятни хора, и какво от това?
Коментари