Пропускане към основното съдържание

Размисъл за Америка

Това, което мнозина не успяват да разберат за тази страна е, че тя е съставена от единици с голяма степен на автономия. Всяка единица: щат, град, съд, медия, бизнес, семейство, личност има максимална степен на автономия и взима решения в пълната мяра на своя та власт. Губернаторът не пита президента, кметът не пита губернатора, съдията не пита кмета, медията не пита никого, дори църквите, които уж служат на един Бог, са регистрирани като бизнеси и всяка си има мнение по всеки въпрос. И разбира се, гражданите си имат своите 320 милиона мнения. 
Да, има изключения, опити за намеса в нечия власт и правомоция, но понеже общата култура е да си пазиш територията, това са изключения. Правилото е, че единиците са автономни. Затова и съдилищата така редовно изпращат в затвора губернатори и сенатори, затова и медиите редовно разкриват събития и тайни, които в други държави никога не се разкриват.
На незапознатия тази аморфност изглежда хаотична, други пък търсят скрити сили, които ръководят зад кулисите, защото как така ще няма централна, общонадзорна власт?!? Кой отговаря за самолета?
Опити да се поеме кормилото се правят постоянно. Индустрии харчат милиарди за лобиране и си купуват закони. Финансови магнати купуват дялове от всичко, притежават медии и дистанционно контролират процеси, които би трябвало да са независими. Купуват се политици и институции. Но не можеш да купиш пълен контрол върху машината. Винаги има други, също толкова богати, или силни, които ще се противопоставят. На петролната индустрия се противопоставя ИТ индустрията. На оръжейната се противопоставя Холивуд.На Обама се противопоставят консерваторите, а на тях - либералите, като някои от тях са против Обама, а някои консерватори са против лидера на консерваторите. Затова Америка никога не е имала свой Сталин, свои концентрационни лагери и няма как да бъдат избити 20 милиона американци от някой харизматичен, луд лидер.
Русия например е имала велики лидери. Като цар Петър Първи. Но великият лидер умира, идва не-велик лидер, и нещата пак потъват. Идва Ленин, разрушава старата система и избива сума народ. Идва Сталин и избива 20 милиона души от собствения си народ. Следващият лидер - Хрушчов, предизвиква затопляне, но като го махнат, новият лидер Брежнев връща нещата много назад. Всеки следващ лидер носи рязка промяна. Андропов насам, Горбачов натам. Путин уж възстановява реда, после изведнъж решава, че ще воюва...
Така хората в Русия са като пътници в собствената си държава. Като куфари. Возят ги, лашкат ги, напред-назад, а те могат само да се надяват новият водач да е по-добър от стария. Затова културните страни се отказват от монархията, или я поддържат като декоративен, туристически атрибут. 
Затова смятаме Русия за изостанала страна, а Америка за велика страна. Не че всичко в САЩ е добре уредено. А защото каквото става в Америка, знаем, че американците са си го направили сами. Затова хората избират да живеят в Америка - дори тези, които я мразят, и никой не отива да живее в Русия - дори тези, които я обичат.

Коментари

bigstoyan каза…
Последното изречение е уникално силно. Браво! :)
Анонимен каза…
Затова Америка си има Гуантанамо и тайните затвори на ЦРУ. Сигурно и 320 000 000 000 мнения против да има, пак ще ги има.
Анонимен каза…
Мжоже и да има Гуантанамо, но слава Богу чи го има - както и имало и Алкатраз. Когжато си във война не с ноормална държава, а с изроди - позволени са всички средства. А това, че виждаш тайните затвори на ЦРУ, а не виждаш ГУЛАГ е достатъчно като коментар.

Популярни публикации от този блог

Новата икономика Бъдещето на световната икономика изглежда доста мрачно. Суровините намаляват, енергийните, направо привършват. Западните държави прехвърлят производството в Азия и се отдават на развойна и маркетингова дейност, но това е явно недостатъчно за поддържане на високия им стандарт, затова трупат планини от дългове. Климатичните промени застрашават изхранването - засушаването води до намаляване на обработваемите земи. Следвоенния икономически цикъл на относително благоденствие завършва. Добрата новина е, че през десетилетията след войната светът не си е губил времето. Разработени бяха технологии и цели нови класове продукти, нови индустрии - Информационните технологии и Интернет, създадоха се нови материали. Всички науки направиха големи стъпки напред. В резултат на тези усилия, вероятно скоро ще преживеем най-грандиозното представление на човешките постижения, в сравнение с което Ренесансът и възстановяването след II Световна война ще изглеждат скромни и незначит...
Понякога се страхувам, че вече по-слабо искам да казвам. България ме обезкуражи! Отблъскващото нищонеслучване, тъпотата и безверието на обитателите й направо ужасява! Всъщност отдавна съм си заминал оттук, нямам нищо общо с тази действителност, в която против волята си се намирам. Трябва да живея в мърсотия, а обичам чистотата. Трябва да правя бизнес в среда агресивна към пазара и благодатна за далавери. Каквото и да правиш, конкурираш се с перачи на пари или политически връзкари. Обичам да пътувам, а пътищата са разбити. Ето защо, все по-малко ми се говори.
Бях щастлив да работя в ре:тв. Водех предаването "Микрофон и мишка", излъчвано до началото на това лято. По данни на телевизията зрителите й бяха около 2500 човека. През Интернет гледаха около 170-200 човека. Още няколкостотин през сателит. Крайно недостатъчна цифра, за да се мотивира рекламодател да инвестира в тази медия. Форматът на телевизията не позволяваше тя да се самоиздържа. Предавания като "професорско каре" - фантастичен, обогатяващ разговор между ерудирани и интересни събеседници, не биха постигнали масовост в никоя държава. Навсякъде по света такива канали - публцистични, полемични, се издържат от някого - от фондации например. Мога да ви кажа, че отвътре телевизията изглеждаше още по-приятно, отколкото на екрана! Интелигентни, фини и способни хора. Наистина е тъжно, че този проект се провали! Нямаше хранителна среда за него. Нямаше зрители, готови да изслушат съдържателен разговор. Просто българската езикова общност ... Прочитане на целия коментар...