Една странна особеност на партията на Ахмед Доган е склонността и способността им да замърсяват българската действителност. Инфилтрират в нея ужасно компрометирани лица - и практики, с удивително витиеват речитатив избягват въпросите на журналистите, когато случайно се осмелят да ги запитат "Защо Делян Пеевски?" или "Как така купуването на гласове е европейска практика?". Христо Бисеров, Йордан Цонев, Фидел Беев... всякакъв политически отпадък се рециклира, и статутът му нахално се възстановява, като подигравка с обществените ценности. Но има и нещо по-интересно: ДПС не представя нито един политик, за когото да изтъква, че е принципен и честен. Сякаш те дотолкова не се интересуват от тези качества, че не считат за нужно и да ги артикулират. Обикновено дори непочтените си служат с аргументите на почтеността, преструват се, че са такива. Докато ДПС с издигането на доказано компрометирани личности дълбае самата основа на почтеността като ценност. Това замърсяване не с...
наблюдения и размисли