НЕ МИ СЕ СПИ

Страната на невъзможностите

Нарочно оставям празно място след заглавието - брилянтно формулирано от Ралица. Под него всеки може да премисли собствените си опити да направи нещо в България - страната на невъзможностите.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Новата икономика Бъдещето на световната икономика изглежда доста мрачно. Суровините намаляват, енергийните, направо привършват. Западните държави прехвърлят производството в Азия и се отдават на развойна и маркетингова дейност, но това е явно недостатъчно за поддържане на високия им стандарт, затова трупат планини от дългове. Климатичните промени застрашават изхранването - засушаването води до намаляване на обработваемите земи. Следвоенния икономически цикъл на относително благоденствие завършва. Добрата новина е, че през десетилетията след войната светът не си е губил времето. Разработени бяха технологии и цели нови класове продукти, нови индустрии - Информационните технологии и Интернет, създадоха се нови материали. Всички науки направиха големи стъпки напред. В резултат на тези усилия, вероятно скоро ще преживеем най-грандиозното представление на човешките постижения, в сравнение с което Ренесансът и възстановяването след II Световна война ще изглеждат скромни и незначит...

Прочетете още

Понякога се страхувам, че вече по-слабо искам да казвам. България ме обезкуражи! Отблъскващото нищонеслучване, тъпотата и безверието на обитателите й направо ужасява! Всъщност отдавна съм си заминал оттук, нямам нищо общо с тази действителност, в която против волята си се намирам. Трябва да живея в мърсотия, а обичам чистотата. Трябва да правя бизнес в среда агресивна към пазара и благодатна за далавери. Каквото и да правиш, конкурираш се с перачи на пари или политически връзкари. Обичам да пътувам, а пътищата са разбити. Ето защо, все по-малко ми се говори.

Прочетете още

Бях щастлив да работя в ре:тв. Водех предаването "Микрофон и мишка", излъчвано до началото на това лято. По данни на телевизията зрителите й бяха около 2500 човека. През Интернет гледаха около 170-200 човека. Още няколкостотин през сателит. Крайно недостатъчна цифра, за да се мотивира рекламодател да инвестира в тази медия. Форматът на телевизията не позволяваше тя да се самоиздържа. Предавания като "професорско каре" - фантастичен, обогатяващ разговор между ерудирани и интересни събеседници, не биха постигнали масовост в никоя държава. Навсякъде по света такива канали - публцистични, полемични, се издържат от някого - от фондации например. Мога да ви кажа, че отвътре телевизията изглеждаше още по-приятно, отколкото на екрана! Интелигентни, фини и способни хора. Наистина е тъжно, че този проект се провали! Нямаше хранителна среда за него. Нямаше зрители, готови да изслушат съдържателен разговор. Просто българската езикова общност ... Прочитане на целия коментар...

Прочетете още