НЕ МИ СЕ СПИ

Щастлив баща на три деца съм. И имам право да кажа: децата са голямата лъжа на съвременната култура. Тя заблуждава младите за това, което ги очаква. За брака вече от години се говори без лицемерие, никой не се опитва да спести неприятните страни на съжителството с един човек - дори мисля, че се преекспонират проблемите и не се показват достатъчно добре плюсовете на това да имаш до себе си приятел, съдружник, секс-партньор, съюзник... много неща в едно. Гледането на деца обаче се представя като нещо идилично, успокояващо, симпатично. Децата във филмите никога не се наакват, не крещят с часове - истерично и гадно, не те докарват до полуда. Детето - и особено бебето, е свещена крава. В резултат, когато човек се срещне с действителността, често изпада в шок, а в много случаи не намира сили да издържи и избягва. Трябва да се казва повече за това, за да могат бъдещите бащи и майки да бъдат подготвени. Ще си позволя да опиша какво всъщност се случва. Не говоря само от свое лице, описвам своя ...

Редовно преминавам по Околовръстното шосе и се заглеждам в сгъстяващите се строежи по склоновете на Витоша, някои непосредствено над пътя. Един от тях е въпросният комплекс. Само аз ли виждам, че е ужасно, невъобразимо грозен? Приличащи на затворнически, или промишлени сградки , нашарени в ярки цветове, очакват нещастните си, платили прескъпо нови собственици. Казарма? Затвор? Промишлени постройки? НЕ! Жилищен комплекс за богатата средна класа. Дали не намекват на бъдещите собственици, че са за затвора? или за лудницата, защото кой нормален би дал парите си за да се засели в тези карцери? Тук трябва да заселват със съдебна заповед! Единствената ни утеха е, че това е частен обект и вероятно хората доброволно ще дадат парите си. Ако доброволно си избираме да живеем в такива грозни къщи, кой ни е крив тогава?

Аз искрено съчувствам на българските десни политици! В цял свят политическата битка се води на полето на идеите, делата, докато тук не знаеш какъв нов ориенталски тарикатлък ти е приготвил противникът! Дали ще ти спре регистрацията в съда (в това отношение и ние, сините не сме безгрешни), или ще прелее от гласовете си на нова бизнес-формация, с цел да си направи обръч и от партии. Другаде моралният облик на политика се разглежда под лупа, една изневяра, една далавера за 40 000 паунда и си вън от играта, а тук един си казва открито, че има обръчи от фирми, на премиера лично Барозу му заявява, че са се уморили от кражбите на неговото правителство, трети влиза в политиката с обещание да не търси имоти, след което гепи имоти за стотици милиони... и нищо. Гласуват ли гласуват за тях, сякаш са ангели небесни. Тази слепота на българския избирател е тотално неразбираема и объркваща. Тя му се връща тъпкано. Не иска ли народът честни политици? Защо тогава гласува за най-нечестните? Вероятно наро...

Програма на партия Технологично общество Със своята програма ние намираме причините за някои проблеми и предлагаме решения. Виждаме сериозен проблем в ниската технологична култура на българската държава. Хаотичното и необразовано ползване на информационни технологии води до слаби резултати. Поредицата от корупционни търгове през изминалите години - от разработка на софтуер до закупуване на хардуер за различни звена на държавната администрация доведоха до създаването на неработещи, неефективни системи, несвързани помежду си. Примерите са много: здравно осигуряване, полиция, съдебна система... Към това добавяме скъпите телекомуникационни услуги, слабото проникване на широколентов достъп извън София и някои големи градове, ниската степен на автоматизация и компютризация в производството, преобладаването на нискотехнологични браншове, като строителство, текстилна промишленост подготвят на страната ни все такова нерадостно бъдеще, каквото е и настоящето. Ако не се модернизира цялата дър...

Ровейки из музикалната си колекция в компютъра, попадам на един албум на Щурците, и се потапям в размисъл. На 14 години съм, купувам един от първите си албуми. Не смея да го докосна и в същото време ненаситно се любувам на всеки детайл от корицата. Пускам го десетки пъти, научавам песните наизуст, вече няма нужда да си ги пускам, защото звучат в главата ми. 31 години по-късно. С Кирил Маричков сме се запознали в радио Тангра, където имах честта да работя 5 години. Пеци Гюзелев е съвестен общински съветник, всички, които са го избрали сигурно са горди с избора си. Жоро Марков се оказа фен на компютрите и оттам - на предаването ми "Микрофон и мишка", запознах се с жена му и със самия него. А албумът е все така хубав! И на 14 и на 44 години откривам в този безименен, скромен, соц албум сила, мелодия, заряд. Колко много съм се променил аз, животът ми, колко много неща се случиха, а оставайки насаме с албума, се чувствам като 14-годишен тинейджър - обсебен от готината музика :)

Слушам си албума The Cosmos Rocks и се разпадам. Винаги съм мислил, че Фреди Меркюри не може да бъде заменен, макар веднъж да попаднах на концерт на Куин с Джордж Майкъл на микрофона и убедеността ми се разклати. Сега разбирам, че всичко е в музиката. Просто парчетата са чудесни, мелодични фрази се редуват с китарите на Брайън Мей, които стържат като едно време. И да, вокалът е добър, макар да не е така характерен. Но когато хоровете на Куин го допълнят, всичко си застава на мястото. И да повторя: музиката е силна, свежа, разнообразна... можеш да си въртиш албума много пъти и хем ще ти напомня за Куин, хем ще те радва като нещо ново.

Както често се случва, нерешимите ситуации имат решение. Не ми се ще да описвам българската ситуация. Тя е толкова отвратителна, това постоянно висене на опашката, тази буквално слабоумна склонност да вършиш глупости, за вярваш на глупости, да си вредиш - както си вредят глупавите хора около нас - или се карат помежду си, или не си управляват имотите както трябва, или просто ги мързи. Чувства се всеобща отвратеност на нормалномислещите, на нормално възпитаните, на нормално почтените. Едно дотолкова силно отвращение, че дори на протест не намираме сили да отидем. Аз ходих - дни наред, и видях една милионна от недоволните. Не видях нито един от приятелите си, които иначе са възмутени до дъното на душата си, толкова възмутени, че и митингът им се струва омърсяване. Не ги упреквам, и аз спрях да ходя на тези объркани, анархистични, "неполитични" - САКЪН! протести. През 2005 създадох блога си с надслов "Искам да се разкарам от България", като мислех, че до няколко месеца...