Пропускане към основното съдържание

Queen с Пол Роджърс

Слушам си албума The Cosmos Rocks и се разпадам. Винаги съм мислил, че Фреди Меркюри не може да бъде заменен, макар веднъж да попаднах на концерт на Куин с Джордж Майкъл на микрофона и убедеността ми се разклати. Сега разбирам, че всичко е в музиката. Просто парчетата са чудесни, мелодични фрази се редуват с китарите на Брайън Мей, които стържат като едно време. И да, вокалът е добър, макар да не е така характерен. Но когато хоровете на Куин го допълнят, всичко си застава на мястото. И да повторя: музиката е силна, свежа, разнообразна... можеш да си въртиш албума много пъти и хем ще ти напомня за Куин, хем ще те радва като нещо ново.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Паметниците в София

С радост научих, че вече има два проекта за паметници, възвеличаващи личности от българската история. Единият проект е на сдружение " Мила родино " и предвижда пачетник на хан Аспарух. Вторият проект е на група архитекти и интелектуалци, поставили си амбициозната задача да построят паметник на петима български владетели. Какъвто и да е проектът, важното е, че най-после някой е обърнал внимание на вопиющата безумица София да прилича повече на руски град, отколкото на български. В столицата повечето значими паметници имат руска или съветска символика. Те са зн акови обекти и за туристически посещения. Ето кратък списък на най-значимите: - Паметник на Съветската армия - доминира над целия град - Храм-паметник "Александър Невски - неофициален символ на столицата, седалище на Патриарха на БПЦ - Паметник "Цар Освободител" - Руски паметник - Руска цър ква - няма да навлизам в изброяване на улици, тъй като вероятно са десетки, като някои от тях ключови за града: "...
Понякога се страхувам, че вече по-слабо искам да казвам. България ме обезкуражи! Отблъскващото нищонеслучване, тъпотата и безверието на обитателите й направо ужасява! Всъщност отдавна съм си заминал оттук, нямам нищо общо с тази действителност, в която против волята си се намирам. Трябва да живея в мърсотия, а обичам чистотата. Трябва да правя бизнес в среда агресивна към пазара и благодатна за далавери. Каквото и да правиш, конкурираш се с перачи на пари или политически връзкари. Обичам да пътувам, а пътищата са разбити. Ето защо, все по-малко ми се говори.
Бях щастлив да работя в ре:тв. Водех предаването "Микрофон и мишка", излъчвано до началото на това лято. По данни на телевизията зрителите й бяха около 2500 човека. През Интернет гледаха около 170-200 човека. Още няколкостотин през сателит. Крайно недостатъчна цифра, за да се мотивира рекламодател да инвестира в тази медия. Форматът на телевизията не позволяваше тя да се самоиздържа. Предавания като "професорско каре" - фантастичен, обогатяващ разговор между ерудирани и интересни събеседници, не биха постигнали масовост в никоя държава. Навсякъде по света такива канали - публцистични, полемични, се издържат от някого - от фондации например. Мога да ви кажа, че отвътре телевизията изглеждаше още по-приятно, отколкото на екрана! Интелигентни, фини и способни хора. Наистина е тъжно, че този проект се провали! Нямаше хранителна среда за него. Нямаше зрители, готови да изслушат съдържателен разговор. Просто българската езикова общност ... Прочитане на целия коментар...