Пропускане към основното съдържание

Коментар от читател в онлайн-изданието на "Дневник"

"Аз се гордея, че съм българин, но ме е срам, че имам такова правителство. Лошото е, че при всякаква среща с чужденци (налага ми се) ще трябва да обяснявамтова. И да гледам как те ме гледат съчувсствено/подозрително. И всико това - защото допуснахме червените бабички да викат Бье Сье Пье, мазния да докара стада избиратели от Турция и някои се повлякоха по благия поглед на мадридския измамник - а ние си стояхме в къщите и се правехме на умни - "аз пък няма да гласувам". Много интелигентно звучи и придава фасон - колко много сме над тези неща. Хак ни е. Да бях на мястото на онези тримата щях да се подхилвам сега -"ама как ги изментихме, а". И поне мадридския ментарджия и керванбаши Доган със сигурност се потупват по кесията - за 8 години - толкова, догодина - Аллах керим."

Коментари

Juliana каза…
Не си прав, приятелю.
Не всичко е само черно или само бяло.
И аз като теб вярвах/вярвам, че нещо по-добро трябва и ще се случи.
За съжаление не е толкова лесно.
Царят се заблуди, че така трябваше да стане "за доброто на народа".
Ако не се беше съгласил на компромиса (все още вярвам, че не е знаел, какво ще последва), пак щяхме да сме недоволни и да роптаем...
...
И пак стигаме до онзи виц на Радио Ереван:
- Има ли изход от положението в България и кой е той?
Радио Ереван:
- Да, Аерогара София.
...
Човече-Мишка, отново повратям: много те уважавам и харесвам, Голям Поклон за това, което СИ!

Популярни публикации от този блог

Паметниците в София

С радост научих, че вече има два проекта за паметници, възвеличаващи личности от българската история. Единият проект е на сдружение " Мила родино " и предвижда пачетник на хан Аспарух. Вторият проект е на група архитекти и интелектуалци, поставили си амбициозната задача да построят паметник на петима български владетели. Какъвто и да е проектът, важното е, че най-после някой е обърнал внимание на вопиющата безумица София да прилича повече на руски град, отколкото на български. В столицата повечето значими паметници имат руска или съветска символика. Те са зн акови обекти и за туристически посещения. Ето кратък списък на най-значимите: - Паметник на Съветската армия - доминира над целия град - Храм-паметник "Александър Невски - неофициален символ на столицата, седалище на Патриарха на БПЦ - Паметник "Цар Освободител" - Руски паметник - Руска цър ква - няма да навлизам в изброяване на улици, тъй като вероятно са десетки, като някои от тях ключови за града: "...
Понякога се страхувам, че вече по-слабо искам да казвам. България ме обезкуражи! Отблъскващото нищонеслучване, тъпотата и безверието на обитателите й направо ужасява! Всъщност отдавна съм си заминал оттук, нямам нищо общо с тази действителност, в която против волята си се намирам. Трябва да живея в мърсотия, а обичам чистотата. Трябва да правя бизнес в среда агресивна към пазара и благодатна за далавери. Каквото и да правиш, конкурираш се с перачи на пари или политически връзкари. Обичам да пътувам, а пътищата са разбити. Ето защо, все по-малко ми се говори.
Бях щастлив да работя в ре:тв. Водех предаването "Микрофон и мишка", излъчвано до началото на това лято. По данни на телевизията зрителите й бяха около 2500 човека. През Интернет гледаха около 170-200 човека. Още няколкостотин през сателит. Крайно недостатъчна цифра, за да се мотивира рекламодател да инвестира в тази медия. Форматът на телевизията не позволяваше тя да се самоиздържа. Предавания като "професорско каре" - фантастичен, обогатяващ разговор между ерудирани и интересни събеседници, не биха постигнали масовост в никоя държава. Навсякъде по света такива канали - публцистични, полемични, се издържат от някого - от фондации например. Мога да ви кажа, че отвътре телевизията изглеждаше още по-приятно, отколкото на екрана! Интелигентни, фини и способни хора. Наистина е тъжно, че този проект се провали! Нямаше хранителна среда за него. Нямаше зрители, готови да изслушат съдържателен разговор. Просто българската езикова общност ... Прочитане на целия коментар...