Пропускане към основното съдържание

Парички

Както ни трябват сега всяки лев и всяка стотинка - детски градини няма, пътищата не стават, в градинките няма вода и цветя... Панелките се разпадат, държавата линее... И когато бяхме с надеждата, че ще дойдат свежи пари от Европа, бързо разбрахме, че изборът ни си има цена. Щом избираме БСП, НДСВ, ДПС, или не ходим на избори, това ще ни е елитът - толкова крадлив елит, колкото сме си го избрали. Че защо спонсорите на Георги Първанов да не гепят милиони, като сме го избрали. Да вметнем, че сега разбираме колко е откраднато само от европейските фондове, където все пак има контрол и рано или късно се разбира приблизително колко е откраднато, докато от българската каса колко липсва, никога няма да разберем.
Колко ни трябваха тези пари! Влезли в икономиката, биха раздвижили, биха направили още повече пари. Влезли в джобовете на мафията, разяждат и вредят.
А по страшното: че отново ни накараха да се срамуваме? Бихте ли се представили като българин, ако се знае, че като цяло са крадци, защото това крадливо правителство, този немарлив съд, тази продажна прокуратура, все от някого са избирани, издигани, не са дошли с преврат, я!
Направиха присъединяването към Европа не наш, а техен празник. Не е ли унизително да чакаме някоя европейска структура да накаже правителството ни? А кой ще свърши нашата, на гражданите работа? И къде е надеждата, след като да ни събуди не успя и най-желязната мотивация: парите.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Паметниците в София

С радост научих, че вече има два проекта за паметници, възвеличаващи личности от българската история. Единият проект е на сдружение " Мила родино " и предвижда пачетник на хан Аспарух. Вторият проект е на група архитекти и интелектуалци, поставили си амбициозната задача да построят паметник на петима български владетели. Какъвто и да е проектът, важното е, че най-после някой е обърнал внимание на вопиющата безумица София да прилича повече на руски град, отколкото на български. В столицата повечето значими паметници имат руска или съветска символика. Те са зн акови обекти и за туристически посещения. Ето кратък списък на най-значимите: - Паметник на Съветската армия - доминира над целия град - Храм-паметник "Александър Невски - неофициален символ на столицата, седалище на Патриарха на БПЦ - Паметник "Цар Освободител" - Руски паметник - Руска цър ква - няма да навлизам в изброяване на улици, тъй като вероятно са десетки, като някои от тях ключови за града: "...
Понякога се страхувам, че вече по-слабо искам да казвам. България ме обезкуражи! Отблъскващото нищонеслучване, тъпотата и безверието на обитателите й направо ужасява! Всъщност отдавна съм си заминал оттук, нямам нищо общо с тази действителност, в която против волята си се намирам. Трябва да живея в мърсотия, а обичам чистотата. Трябва да правя бизнес в среда агресивна към пазара и благодатна за далавери. Каквото и да правиш, конкурираш се с перачи на пари или политически връзкари. Обичам да пътувам, а пътищата са разбити. Ето защо, все по-малко ми се говори.
Бях щастлив да работя в ре:тв. Водех предаването "Микрофон и мишка", излъчвано до началото на това лято. По данни на телевизията зрителите й бяха около 2500 човека. През Интернет гледаха около 170-200 човека. Още няколкостотин през сателит. Крайно недостатъчна цифра, за да се мотивира рекламодател да инвестира в тази медия. Форматът на телевизията не позволяваше тя да се самоиздържа. Предавания като "професорско каре" - фантастичен, обогатяващ разговор между ерудирани и интересни събеседници, не биха постигнали масовост в никоя държава. Навсякъде по света такива канали - публцистични, полемични, се издържат от някого - от фондации например. Мога да ви кажа, че отвътре телевизията изглеждаше още по-приятно, отколкото на екрана! Интелигентни, фини и способни хора. Наистина е тъжно, че този проект се провали! Нямаше хранителна среда за него. Нямаше зрители, готови да изслушат съдържателен разговор. Просто българската езикова общност ... Прочитане на целия коментар...