Пропускане към основното съдържание

Парички

Както ни трябват сега всяки лев и всяка стотинка - детски градини няма, пътищата не стават, в градинките няма вода и цветя... Панелките се разпадат, държавата линее... И когато бяхме с надеждата, че ще дойдат свежи пари от Европа, бързо разбрахме, че изборът ни си има цена. Щом избираме БСП, НДСВ, ДПС, или не ходим на избори, това ще ни е елитът - толкова крадлив елит, колкото сме си го избрали. Че защо спонсорите на Георги Първанов да не гепят милиони, като сме го избрали. Да вметнем, че сега разбираме колко е откраднато само от европейските фондове, където все пак има контрол и рано или късно се разбира приблизително колко е откраднато, докато от българската каса колко липсва, никога няма да разберем.
Колко ни трябваха тези пари! Влезли в икономиката, биха раздвижили, биха направили още повече пари. Влезли в джобовете на мафията, разяждат и вредят.
А по страшното: че отново ни накараха да се срамуваме? Бихте ли се представили като българин, ако се знае, че като цяло са крадци, защото това крадливо правителство, този немарлив съд, тази продажна прокуратура, все от някого са избирани, издигани, не са дошли с преврат, я!
Направиха присъединяването към Европа не наш, а техен празник. Не е ли унизително да чакаме някоя европейска структура да накаже правителството ни? А кой ще свърши нашата, на гражданите работа? И къде е надеждата, след като да ни събуди не успя и най-желязната мотивация: парите.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Новата икономика Бъдещето на световната икономика изглежда доста мрачно. Суровините намаляват, енергийните, направо привършват. Западните държави прехвърлят производството в Азия и се отдават на развойна и маркетингова дейност, но това е явно недостатъчно за поддържане на високия им стандарт, затова трупат планини от дългове. Климатичните промени застрашават изхранването - засушаването води до намаляване на обработваемите земи. Следвоенния икономически цикъл на относително благоденствие завършва. Добрата новина е, че през десетилетията след войната светът не си е губил времето. Разработени бяха технологии и цели нови класове продукти, нови индустрии - Информационните технологии и Интернет, създадоха се нови материали. Всички науки направиха големи стъпки напред. В резултат на тези усилия, вероятно скоро ще преживеем най-грандиозното представление на човешките постижения, в сравнение с което Ренесансът и възстановяването след II Световна война ще изглеждат скромни и незначит...

Размисъл за Америка

Това, което мнозина не успяват да разберат за тази страна е, че тя е съставена от единици с голяма степен на автономия. Всяка единица: щат, град, съд, медия, бизнес, семейство, личност има максимална степен на автономия и взима решения в пълната мяра на своя та власт. Губернаторът не пита президента, кметът не пита губернатора, съдията не пита кмета, медията не пита никого, дори църквите, които уж служат на един Бог, са регистрирани като бизнеси и всяка си има мнение по всеки въпрос. И разбира се, гражданите си имат своите 320 милиона мнения.  Да, има изключения, опити за намеса в нечия власт и правомоция, но понеже общата култура е да си пазиш територията, това са изключения. Правилото е, че единиците са автономни. Затова и съдилищата така редовно изпращат в затвора губернатори и сенатори, затова и медиите редовно разкриват събития и тайни, които в други държави никога не се разкриват. На незапознатия тази аморфност изглежда хаотична, други пък търсят скрити сили, които ръководят...
Бях щастлив да работя в ре:тв. Водех предаването "Микрофон и мишка", излъчвано до началото на това лято. По данни на телевизията зрителите й бяха около 2500 човека. През Интернет гледаха около 170-200 човека. Още няколкостотин през сателит. Крайно недостатъчна цифра, за да се мотивира рекламодател да инвестира в тази медия. Форматът на телевизията не позволяваше тя да се самоиздържа. Предавания като "професорско каре" - фантастичен, обогатяващ разговор между ерудирани и интересни събеседници, не биха постигнали масовост в никоя държава. Навсякъде по света такива канали - публцистични, полемични, се издържат от някого - от фондации например. Мога да ви кажа, че отвътре телевизията изглеждаше още по-приятно, отколкото на екрана! Интелигентни, фини и способни хора. Наистина е тъжно, че този проект се провали! Нямаше хранителна среда за него. Нямаше зрители, готови да изслушат съдържателен разговор. Просто българската езикова общност ... Прочитане на целия коментар...