Пропускане към основното съдържание

Паметниците в София

С радост научих, че вече има два проекта за паметници, възвеличаващи личности от българската история. Единият проект е на сдружение "Мила родино" и предвижда пачетник на хан Аспарух. Вторият проект е на група архитекти и интелектуалци, поставили си амбициозната задача да построят паметник на петима български владетели.
Какъвто и да е проектът, важното е, че най-после някой е обърнал внимание на вопиющата безумица София да прилича повече на руски град, отколкото на български. В столицата повечето значими паметници имат руска или съветска символика. Те са знакови обекти и за туристически посещения.
Ето кратък списък на най-значимите:
- Паметник на Съветската армия - доминира над целия град
- Храм-паметник "Александър Невски - неофициален символ на столицата, седалище на Патриарха на БПЦ
- Паметник "Цар Освободител"
- Руски паметник
- Руска църква
- няма да навлизам в изброяване на улици, тъй като вероятно са десетки, като някои от тях ключови за града: "Граф Игнатиев", булевард "Руски и пр.
Това струпване на руска символика в столицата на едва отървалата се от присъединяване към СССР държавица вече е в повече. Ако България желае да бъде суверенна и уважавана държава, член на ЕС, трябва да промени не само своите закони, администрация, икономика, но и символното си излъчване. Не може паметниците на Цар Освободител и на Съветската армия да са най-големите и най-значимите в града. Не може в София да няма един забележим паметник на българска личност - помислете, колко скромни, почти в човешки ръст са паметниците например на Патриарх Евтимий или пък ужасната посечена глава на Стамболов, сякаш положена за назидание, а не за възхвала и признателност. Помислете колко забутана е църквата Света София на фона на помпозната "Александър Невски".
Тоова е средата, в която живеем и тя се създава от нас и създава нас и нашите поколения.

Коментари

Kenoby каза…
Всеки вижда каквото иска... В София има над 50 църкви освен Руската и Александър Невски и 150 паметника на загиналите във войните или български културни и политически личности, освен Руски паметник, този на Цар Освободител и на Съветската армия... Момче... миналото е да се помни и разказва, не да се мрази... Неразбирам какво не им харесваш или ти пречат тези паметници. И защо нищо не казваш за католическата катедрала, румънската църква или синагогата... И защо стелата в Борисова на загиналите във Втората световна да е по маловажна...
А паметници на основателите на тази държава има там където те са го направили на северо-изток... София си е със собствена история...
Orlin каза…
Да се приравнява Паметникът на Съветската армия с Католическата катедрала и Синагогата ми звучи като безхаберие в света на ценностите. И в двата случая нямам какво да направя, освен да ви предупредя: господине, объркани са ви понятията, изглеждате ми объркан и трябва да се разтревожите за себе си. Успех!

Популярни публикации от този блог

Бях щастлив да работя в ре:тв. Водех предаването "Микрофон и мишка", излъчвано до началото на това лято. По данни на телевизията зрителите й бяха около 2500 човека. През Интернет гледаха около 170-200 човека. Още няколкостотин през сателит. Крайно недостатъчна цифра, за да се мотивира рекламодател да инвестира в тази медия. Форматът на телевизията не позволяваше тя да се самоиздържа. Предавания като "професорско каре" - фантастичен, обогатяващ разговор между ерудирани и интересни събеседници, не биха постигнали масовост в никоя държава. Навсякъде по света такива канали - публцистични, полемични, се издържат от някого - от фондации например. Мога да ви кажа, че отвътре телевизията изглеждаше още по-приятно, отколкото на екрана! Интелигентни, фини и способни хора. Наистина е тъжно, че този проект се провали! Нямаше хранителна среда за него. Нямаше зрители, готови да изслушат съдържателен разговор. Просто българската езикова общност ... Прочитане на целия коментар...
Написах и публикувах във Фейсбук страхотна статия. Много съм горд с нея. Ще я сложа и тук, за да не я търся, когато ми потрябва. Чувам, постигнато е примирие в Сирия. Ще се опитам да претегля кой как премина чертата, която поставя това важно събитие, и с какъв тренд са шансовете му в следващите рундове в Близкия Изток. Путин Путин успя да си изиграе картите там най-добре от всички. Номерът с използването на сила, докато Западът се накуми, след което великодушно приемаш молбите им за примирие, но без да отстъпваш и милиметър от завоюваното, мина отново. Путин защити приятеля си Асад и поне засега му осигури оставане на власт - докато го проиграе на следващия рунд. Спазари със Саудитска Арабия мечтаното от него замразяване нивата на производството на нефт - макар и на високите равнища от януари, срещу спирането на бомбардировките. Наказа Турция за сваления изтребител, като бомбардира всичките й протежета и поощри кюрдската мечта за държава. До момента Путин излиза с по-силни поз...
Новата икономика Бъдещето на световната икономика изглежда доста мрачно. Суровините намаляват, енергийните, направо привършват. Западните държави прехвърлят производството в Азия и се отдават на развойна и маркетингова дейност, но това е явно недостатъчно за поддържане на високия им стандарт, затова трупат планини от дългове. Климатичните промени застрашават изхранването - засушаването води до намаляване на обработваемите земи. Следвоенния икономически цикъл на относително благоденствие завършва. Добрата новина е, че през десетилетията след войната светът не си е губил времето. Разработени бяха технологии и цели нови класове продукти, нови индустрии - Информационните технологии и Интернет, създадоха се нови материали. Всички науки направиха големи стъпки напред. В резултат на тези усилия, вероятно скоро ще преживеем най-грандиозното представление на човешките постижения, в сравнение с което Ренесансът и възстановяването след II Световна война ще изглеждат скромни и незначит...