Пропускане към основното съдържание

Паметниците в София

С радост научих, че вече има два проекта за паметници, възвеличаващи личности от българската история. Единият проект е на сдружение "Мила родино" и предвижда пачетник на хан Аспарух. Вторият проект е на група архитекти и интелектуалци, поставили си амбициозната задача да построят паметник на петима български владетели.
Какъвто и да е проектът, важното е, че най-после някой е обърнал внимание на вопиющата безумица София да прилича повече на руски град, отколкото на български. В столицата повечето значими паметници имат руска или съветска символика. Те са знакови обекти и за туристически посещения.
Ето кратък списък на най-значимите:
- Паметник на Съветската армия - доминира над целия град
- Храм-паметник "Александър Невски - неофициален символ на столицата, седалище на Патриарха на БПЦ
- Паметник "Цар Освободител"
- Руски паметник
- Руска църква
- няма да навлизам в изброяване на улици, тъй като вероятно са десетки, като някои от тях ключови за града: "Граф Игнатиев", булевард "Руски и пр.
Това струпване на руска символика в столицата на едва отървалата се от присъединяване към СССР държавица вече е в повече. Ако България желае да бъде суверенна и уважавана държава, член на ЕС, трябва да промени не само своите закони, администрация, икономика, но и символното си излъчване. Не може паметниците на Цар Освободител и на Съветската армия да са най-големите и най-значимите в града. Не може в София да няма един забележим паметник на българска личност - помислете, колко скромни, почти в човешки ръст са паметниците например на Патриарх Евтимий или пък ужасната посечена глава на Стамболов, сякаш положена за назидание, а не за възхвала и признателност. Помислете колко забутана е църквата Света София на фона на помпозната "Александър Невски".
Тоова е средата, в която живеем и тя се създава от нас и създава нас и нашите поколения.

Коментари

Kenoby каза…
Всеки вижда каквото иска... В София има над 50 църкви освен Руската и Александър Невски и 150 паметника на загиналите във войните или български културни и политически личности, освен Руски паметник, този на Цар Освободител и на Съветската армия... Момче... миналото е да се помни и разказва, не да се мрази... Неразбирам какво не им харесваш или ти пречат тези паметници. И защо нищо не казваш за католическата катедрала, румънската църква или синагогата... И защо стелата в Борисова на загиналите във Втората световна да е по маловажна...
А паметници на основателите на тази държава има там където те са го направили на северо-изток... София си е със собствена история...
Orlin каза…
Да се приравнява Паметникът на Съветската армия с Католическата катедрала и Синагогата ми звучи като безхаберие в света на ценностите. И в двата случая нямам какво да направя, освен да ви предупредя: господине, объркани са ви понятията, изглеждате ми объркан и трябва да се разтревожите за себе си. Успех!

Популярни публикации от този блог

Понякога се страхувам, че вече по-слабо искам да казвам. България ме обезкуражи! Отблъскващото нищонеслучване, тъпотата и безверието на обитателите й направо ужасява! Всъщност отдавна съм си заминал оттук, нямам нищо общо с тази действителност, в която против волята си се намирам. Трябва да живея в мърсотия, а обичам чистотата. Трябва да правя бизнес в среда агресивна към пазара и благодатна за далавери. Каквото и да правиш, конкурираш се с перачи на пари или политически връзкари. Обичам да пътувам, а пътищата са разбити. Ето защо, все по-малко ми се говори.
Бях щастлив да работя в ре:тв. Водех предаването "Микрофон и мишка", излъчвано до началото на това лято. По данни на телевизията зрителите й бяха около 2500 човека. През Интернет гледаха около 170-200 човека. Още няколкостотин през сателит. Крайно недостатъчна цифра, за да се мотивира рекламодател да инвестира в тази медия. Форматът на телевизията не позволяваше тя да се самоиздържа. Предавания като "професорско каре" - фантастичен, обогатяващ разговор между ерудирани и интересни събеседници, не биха постигнали масовост в никоя държава. Навсякъде по света такива канали - публцистични, полемични, се издържат от някого - от фондации например. Мога да ви кажа, че отвътре телевизията изглеждаше още по-приятно, отколкото на екрана! Интелигентни, фини и способни хора. Наистина е тъжно, че този проект се провали! Нямаше хранителна среда за него. Нямаше зрители, готови да изслушат съдържателен разговор. Просто българската езикова общност ... Прочитане на целия коментар...