НЕ МИ СЕ СПИ

Една странна особеност на партията на Ахмед Доган е склонността и способността им да замърсяват българската действителност. Инфилтрират в нея ужасно компрометирани лица - и практики, с удивително витиеват речитатив избягват въпросите на журналистите, когато случайно се осмелят да ги запитат "Защо Делян Пеевски?" или "Как така купуването на гласове е европейска практика?". Христо Бисеров, Йордан Цонев, Фидел Беев... всякакъв политически отпадък се рециклира, и статутът му нахално се възстановява, като подигравка с обществените ценности. Но има и нещо по-интересно: ДПС не представя нито един политик, за когото да изтъква, че е принципен и честен. Сякаш те дотолкова не се интересуват от тези качества, че не считат за нужно и да ги артикулират. Обикновено дори непочтените си служат с аргументите на почтеността, преструват се, че са такива. Докато ДПС с издигането на доказано компрометирани личности дълбае самата основа на почтеността като ценност. Това замърсяване не с...

Темата за недостига на работна ръка в България ми е позната и като четиво от вестниците и като личен опит в моята фирма. Днес по съвпадение прочетох дискусия за състоянието на пазара на труда и възможните решения на проблема с недостига на кадри, организирана от " Дневник " на 23-ти май 2008 г. и малко след това посетих квартал "Красна поляна", където от години се наблюдава смразяващото явление "общежития за социално-слаби". Наблюдавах как здрави и прави хора весело си подвикват, слушат силна музика, децата им обикалят квартала на групи и да откраднат е проява на геройство и предизвиква уважение. Числа и факти, потвърждават усещането ми, че има нещо гнило в проблема за недостига на работна ръка. Според Димитър Димитров, зам.-министър на труда и социалната политика, "В момента заетите са малко над 3.2 млн. Безработните са 250-260 хил., а икономически неактивните и обезкуражените са около 200 хил. Това означава, че около 450 хил. души в активна възраст...

Страната на невъзможностите Нарочно оставям празно място след заглавието - брилянтно формулирано от Ралица. Под него всеки може да премисли собствените си опити да направи нещо в България - страната на невъзможностите.

Свикването Аз съм против свикването. А в България с всичко се привиква. Длъжен си, иначе си обречен. Привиквай с мърсотията, прахта, занемарените зелени (по-точно буренясали) площи, разнебитените бордюри, улици, тротоари... Свиквай ВСИЧКО да е мръсно и разнебитено. Не че няма пари, ние сме си разнебитени отвътре. По пътя към Германския манастир (до село Герман, веднага след Околовръстното шосе), иначе приказно място, през 50 метра има изсипани боклуци. Само там ли? Навсякъде сред природата! Нямам обяснение и не търся вече. Защо да си изсипеш боклука през прозореца, като можеш да го изнесеш в кофата - не знам! Защо не вдигнеш ръка за да покажеш че съжаляваш, ако си засякъл друга кола на пътя, защо си вперил поглед напред, сякаш нищо не е станало, сякаш ще те осъдят, ако се усмихнеш и извиниш с поглед? Признавам си: душата ми е изранена и просълзена, не искам повече да живея в тази гадост! Не искам детето си да обрека на нея, и жена ми да бъде гонена от бездомните кучета. Ако някой намир...

Понякога се страхувам, че вече по-слабо искам да казвам. България ме обезкуражи! Отблъскващото нищонеслучване, тъпотата и безверието на обитателите й направо ужасява! Всъщност отдавна съм си заминал оттук, нямам нищо общо с тази действителност, в която против волята си се намирам. Трябва да живея в мърсотия, а обичам чистотата. Трябва да правя бизнес в среда агресивна към пазара и благодатна за далавери. Каквото и да правиш, конкурираш се с перачи на пари или политически връзкари. Обичам да пътувам, а пътищата са разбити. Ето защо, все по-малко ми се говори.