Пропускане към основното съдържание
Свикването
Аз съм против свикването. А в България с всичко се привиква. Длъжен си, иначе си обречен. Привиквай с мърсотията, прахта, занемарените зелени (по-точно буренясали) площи, разнебитените бордюри, улици, тротоари... Свиквай ВСИЧКО да е мръсно и разнебитено. Не че няма пари, ние сме си разнебитени отвътре.
По пътя към Германския манастир (до село Герман, веднага след Околовръстното шосе), иначе приказно място, през 50 метра има изсипани боклуци. Само там ли? Навсякъде сред природата! Нямам обяснение и не търся вече. Защо да си изсипеш боклука през прозореца, като можеш да го изнесеш в кофата - не знам! Защо не вдигнеш ръка за да покажеш че съжаляваш, ако си засякъл друга кола на пътя, защо си вперил поглед напред, сякаш нищо не е станало, сякаш ще те осъдят, ако се усмихнеш и извиниш с поглед?
Признавам си: душата ми е изранена и просълзена, не искам повече да живея в тази гадост! Не искам детето си да обрека на нея, и жена ми да бъде гонена от бездомните кучета. Ако някой намира нещо романтично, нещо патриотично, нещо РЕДНО в България, да си стои тук, но свикването с тези неща или оскотява или измъчва от сутрин до нощ.

Коментари

Nadia каза…
Орлик, напълно съм съгласна с тебе! Аз например за нищо на света не бих се върнала в България, освен за да ви видя вас. За това подавай документи за САЩ или Канада и стискай палци 4е ще стане! :)

Популярни публикации от този блог

Новата икономика Бъдещето на световната икономика изглежда доста мрачно. Суровините намаляват, енергийните, направо привършват. Западните държави прехвърлят производството в Азия и се отдават на развойна и маркетингова дейност, но това е явно недостатъчно за поддържане на високия им стандарт, затова трупат планини от дългове. Климатичните промени застрашават изхранването - засушаването води до намаляване на обработваемите земи. Следвоенния икономически цикъл на относително благоденствие завършва. Добрата новина е, че през десетилетията след войната светът не си е губил времето. Разработени бяха технологии и цели нови класове продукти, нови индустрии - Информационните технологии и Интернет, създадоха се нови материали. Всички науки направиха големи стъпки напред. В резултат на тези усилия, вероятно скоро ще преживеем най-грандиозното представление на човешките постижения, в сравнение с което Ренесансът и възстановяването след II Световна война ще изглеждат скромни и незначит...
Бях щастлив да работя в ре:тв. Водех предаването "Микрофон и мишка", излъчвано до началото на това лято. По данни на телевизията зрителите й бяха около 2500 човека. През Интернет гледаха около 170-200 човека. Още няколкостотин през сателит. Крайно недостатъчна цифра, за да се мотивира рекламодател да инвестира в тази медия. Форматът на телевизията не позволяваше тя да се самоиздържа. Предавания като "професорско каре" - фантастичен, обогатяващ разговор между ерудирани и интересни събеседници, не биха постигнали масовост в никоя държава. Навсякъде по света такива канали - публцистични, полемични, се издържат от някого - от фондации например. Мога да ви кажа, че отвътре телевизията изглеждаше още по-приятно, отколкото на екрана! Интелигентни, фини и способни хора. Наистина е тъжно, че този проект се провали! Нямаше хранителна среда за него. Нямаше зрители, готови да изслушат съдържателен разговор. Просто българската езикова общност ... Прочитане на целия коментар...

Размисъл за Америка

Това, което мнозина не успяват да разберат за тази страна е, че тя е съставена от единици с голяма степен на автономия. Всяка единица: щат, град, съд, медия, бизнес, семейство, личност има максимална степен на автономия и взима решения в пълната мяра на своя та власт. Губернаторът не пита президента, кметът не пита губернатора, съдията не пита кмета, медията не пита никого, дори църквите, които уж служат на един Бог, са регистрирани като бизнеси и всяка си има мнение по всеки въпрос. И разбира се, гражданите си имат своите 320 милиона мнения.  Да, има изключения, опити за намеса в нечия власт и правомоция, но понеже общата култура е да си пазиш територията, това са изключения. Правилото е, че единиците са автономни. Затова и съдилищата така редовно изпращат в затвора губернатори и сенатори, затова и медиите редовно разкриват събития и тайни, които в други държави никога не се разкриват. На незапознатия тази аморфност изглежда хаотична, други пък търсят скрити сили, които ръководят...