Пропускане към основното съдържание
Свикването
Аз съм против свикването. А в България с всичко се привиква. Длъжен си, иначе си обречен. Привиквай с мърсотията, прахта, занемарените зелени (по-точно буренясали) площи, разнебитените бордюри, улици, тротоари... Свиквай ВСИЧКО да е мръсно и разнебитено. Не че няма пари, ние сме си разнебитени отвътре.
По пътя към Германския манастир (до село Герман, веднага след Околовръстното шосе), иначе приказно място, през 50 метра има изсипани боклуци. Само там ли? Навсякъде сред природата! Нямам обяснение и не търся вече. Защо да си изсипеш боклука през прозореца, като можеш да го изнесеш в кофата - не знам! Защо не вдигнеш ръка за да покажеш че съжаляваш, ако си засякъл друга кола на пътя, защо си вперил поглед напред, сякаш нищо не е станало, сякаш ще те осъдят, ако се усмихнеш и извиниш с поглед?
Признавам си: душата ми е изранена и просълзена, не искам повече да живея в тази гадост! Не искам детето си да обрека на нея, и жена ми да бъде гонена от бездомните кучета. Ако някой намира нещо романтично, нещо патриотично, нещо РЕДНО в България, да си стои тук, но свикването с тези неща или оскотява или измъчва от сутрин до нощ.

Коментари

Nadia каза…
Орлик, напълно съм съгласна с тебе! Аз например за нищо на света не бих се върнала в България, освен за да ви видя вас. За това подавай документи за САЩ или Канада и стискай палци 4е ще стане! :)

Популярни публикации от този блог

Паметниците в София

С радост научих, че вече има два проекта за паметници, възвеличаващи личности от българската история. Единият проект е на сдружение " Мила родино " и предвижда пачетник на хан Аспарух. Вторият проект е на група архитекти и интелектуалци, поставили си амбициозната задача да построят паметник на петима български владетели. Какъвто и да е проектът, важното е, че най-после някой е обърнал внимание на вопиющата безумица София да прилича повече на руски град, отколкото на български. В столицата повечето значими паметници имат руска или съветска символика. Те са зн акови обекти и за туристически посещения. Ето кратък списък на най-значимите: - Паметник на Съветската армия - доминира над целия град - Храм-паметник "Александър Невски - неофициален символ на столицата, седалище на Патриарха на БПЦ - Паметник "Цар Освободител" - Руски паметник - Руска цър ква - няма да навлизам в изброяване на улици, тъй като вероятно са десетки, като някои от тях ключови за града: "...
Понякога се страхувам, че вече по-слабо искам да казвам. България ме обезкуражи! Отблъскващото нищонеслучване, тъпотата и безверието на обитателите й направо ужасява! Всъщност отдавна съм си заминал оттук, нямам нищо общо с тази действителност, в която против волята си се намирам. Трябва да живея в мърсотия, а обичам чистотата. Трябва да правя бизнес в среда агресивна към пазара и благодатна за далавери. Каквото и да правиш, конкурираш се с перачи на пари или политически връзкари. Обичам да пътувам, а пътищата са разбити. Ето защо, все по-малко ми се говори.
Бях щастлив да работя в ре:тв. Водех предаването "Микрофон и мишка", излъчвано до началото на това лято. По данни на телевизията зрителите й бяха около 2500 човека. През Интернет гледаха около 170-200 човека. Още няколкостотин през сателит. Крайно недостатъчна цифра, за да се мотивира рекламодател да инвестира в тази медия. Форматът на телевизията не позволяваше тя да се самоиздържа. Предавания като "професорско каре" - фантастичен, обогатяващ разговор между ерудирани и интересни събеседници, не биха постигнали масовост в никоя държава. Навсякъде по света такива канали - публцистични, полемични, се издържат от някого - от фондации например. Мога да ви кажа, че отвътре телевизията изглеждаше още по-приятно, отколкото на екрана! Интелигентни, фини и способни хора. Наистина е тъжно, че този проект се провали! Нямаше хранителна среда за него. Нямаше зрители, готови да изслушат съдържателен разговор. Просто българската езикова общност ... Прочитане на целия коментар...