Пропускане към основното съдържание

Костов и истината


Заисах тези размисли някъде през 2000-та година. Всичко е базирано на предположения и не бива да се приема като източник на информация, а само като мисли върху едни отдавна отминали събития.


Повечето от тези неща твърдя, без да разполагам с доказателства. Но не вярвам някой да ги оспори.
Звездата на Иван Костов изгря с една статия, публикувана през 1990 г. във вестник “Работническо дело” (сега “Дума”) – тогава най-тиражният вестник, печатен орган на БКП, с главен редактор Стефан Продев, по това време либерално настроен.
В тази статия Иван Костов изложи икономическа програма и политически аргументи, които и днес биха звучали като откровение на всеки човек с неоконсервативни разбирания! Енчо Мутафов възкликна почти веднага: “Иван Костов – едно име, което бих се радвал по-често да чувам”. Издигането на Костов до върха на държавата, в която на почит са ченгетата, перачите и престъпниците, е едно истинско чудо. По-нататък ще разберем, че това чудо има своята цена.
Някак естествено Костов стана част от икономическия екип на СДС. Тогава там бяха още Венцислав Димитров, малко по-късно Асен Мичковски, после се появи Александър Божков...
През 1990 г., Иван Костов е вече е финансов министър в единственото правителство-коалиция между СДС и БСП – това на Димитър Попов, а след изборите през октомври 1991 г. когато СДС сформира правителството начело с Филип Димитров, Костов отново стана финансов министър.
Костов съчетава два таланта: на макроикономист и на политик. И двата са свързани в едно неразривно цяло. Икономистът изработва тезите, политикът ги представя достъпно и търси съюзници, за да ги реализира. Но все пак мисля, че Костов е икономист и политиката е необходимо бреме за него. Досиета, назначения, интриги... той показа таланта си за тези неща много по-късно, и струва ми се... с нежелание. Неговото истинско призвание и мечта е да се занимава с икономика – с българската икономика.
Интересно обаче, че Костов не стана банкер например, а остана в политиката, дори в най-черните за СДС времена, когато Любен Беров 3 години попиляваше събраното от СДС, цялата преса го подкрепяше, всичко беше борци и Мултигруп. Тогава Костов изстена в едно интервю приблизително следното: “всичко в живота ми е завършвало с провал”.
Интересно е да се анализира метаморфозата от почти пълно отчаяние до стръвта за успех, борбата, която той поде след време, и която спечели много пъти, чрез много мънички и големи победи. Това означава извънредно силен характер, какъвто той показа и по-късно, в тежки моменти на кризи в държавата – срещу него се хвърляха компромати, напускаха го и го предаваха близки хора. Този едър човек реагира най-болезнено, когато оплюха семейството му. Но и тогава издържа, макар на моменти да изглеждаше, че поддава.[1]
Във всеки случай, фактът, че Костов не избра чистата икономика, а през цялото време беше в политиката, на първа линия, плетеше ловки интриги, назначаваше и уволняваше хора, изринваше едни боклуци, и ги заменяше с други, верни нему, сочи, че икономистът си е дал сметка: за да направиш нещо в една демократична държава, трябва да се докоснеш до политиката.

Какво направи Костов в СДС

Той “разчисти” безкомпромисно идеалистите и постави на тяхно място меркантилни типове като Йордан Цонев – бургаски крупие, изкачил се до председател на Бюджетната комисия на Народното събрание, или Христо Христов, бивш манекен, който замести Цонев, след неговото изгонване, и някой ден също ще бъде изгонен като предшественика си, естествено, не с празни джобове. По указание и със знанието на Костов се проведе вълна от изборни събрания в СДС, на които ръководствата бяха заменени с верни хора, безскрупулни, цинични и... дисциплинирани.
Още когато ставаше това си помислих “Този човек или се готви да ни продаде, или се е захванал с нещо голямо, та иска да е абсолютно сигурен в гърба си”. Слава Богу, оказа се, че е второто. Но не му прощавам греховете заради това!

Спечелването на властта

Иван Костов сключи съюзи на принципа “врагът на моя враг е мой приятел”. Затваряйки очи и запушвайки нос, Костов се сдружи с три кръга, без които не можеше да получи властта:
  • икономически кръгове (Мултигруп, Трон, Емил Кюлев и др.)
  • медии и социолози/политолози: Андрей Райчев, в-к “Стандарт”, “24 часа” и др. (не споменавам тези, които без друго играеха на негова страна, а само “браковете по сметка”)
  • мутри и групировки (СИК, ВИС-2 и др.) Тук най-малко мога да говоря, защото най-малко се разбра. Но се знае, че връзка и подкрепа е имало.

Защо тези хора помогнаха на Костов? Едва ли защото са го харесвали. Той обещаваше и безкомпромисно изпълнява десноцентристка програма. Според мен в онзи момент те просто са се борели за оцеляването си.
Всички те имаха причини да искат падането на Жан Виденов. Когато корабът потъва, удавят се всички. А при Жан корабът наистина отиваше към дъното. При Костов имаше бизнес за всички, имаше 4 млрд $ в касата, имаше свободни пътувания до Европа... по-добре беше и по-цивилизовано. Докато Жан Виденов бе представител на най-опасната част от БСП: тази на чистите идеалисти. Той наистина се опита да гради наново социализъм. Честно се опитваше да помага на бедните, да направи бонова приватизация, да осигурява работни места, като налива пари в губещите държавни предприятия... Жан Виденов щеше да ни удави с чиста съвест. Костов продаде съвестта си, за да ни спаси.
По-късно Костов изпълни своята част от сделките: нито един кредитен милионер, или банкер на фалирала банка не влезе в затвора. Мултигруп се раздели с много мощ и пари, името си смени дори, но остана. Борците бяха неутрализирани, но с опция за реорганизиране и пренасочване на спечеленото. Да, и съдът е виновен за липсата на санкция. Но и Костов си плати сметката.
Още малко за Жан Виденов: той спря Мултигруп и Газпром да заемат важни икономически позиции. По негово време съдът взе решение в полза на държавата по делото за цесията на “Химко” Враца, не без титаничните усилия на правителството. Ето защо Мултигруп искаше Жан Виденов да падне. Същото искаше и СДС, и Иван Костов. В битката срещу Жан Виденов Мултигруп плати пари на СДС, заедно с още 1-2 групировки: тази на Туристспортбанк, фалирала, и с парите й се създаде Росексимбанк – това е кръгът на Емил Кюлев, също виден перач, от по-разумните.
Бракът с Мултигруп не продължи дълго. Скоро след като Костов се почуства сигурен във властта, държавата започна война срещу Мултигруп. Позициите на корпорацията бяха чувствително отслабени, като пример ще припомня, че само по делото за контрабанден внос на захар Мултигруп бе глобена с 50 000 000 нови лева! Днес много от вас сигурно не знаят какво е Мултигруп. Това е благодарение на Костов. Преди само няколко години Мултигруп бе всичко и навсякъде в страната ни.
Тайна ще остане, освен ако някой не проговори, кой на кого първи е предложил: Костов ли е подсказал, че е готов да преговаря със “забранени” в СДС събеседници, или те са го потърсили и са му предложили пари и подкрепа, ако изведе кораба.

На власт

Знаменателно е, че когато СДС спечели изборите, всичката розова преса убеждаваше Костов да си остане политик, а Министър-председател да бъде Софиянски. Костов не поддаде, както и тези около него. Той стана Министър-председател.
Един от моментите, когато разбрахме какво е Костов, е един негов разговор с шефа на компрометираната фирма Овъргаз Сашо Дончев. Мисля, че през 1997 г. Тогава Овъргаз беше във война с правителството, играеше твърдо на страната на руснаците и Мултигруп. След поредните преговори Костов се обажда на Дончев по мобилния телефон и му казва приблизително следното: “Г-н Дончев, вие ни създадохте много грижи с поведението си и ще изпитате много неприятности”.
Неприятности е меко казано. Овъргаз бе попиляна от всички органи на държавната администрация. Не след дълго тя се отдели от Мултигруп и заигра на страната на правителството. Днес Сашо Дончев не съществува – седи си в някой кабинет и кротува.
Този мафиотски похват. Тази хладна заплаха драсна за всички интересуващи се първия щрих от характера на политика Костов – за него целта оправдава средствата. Навън Костов може да е демократ и деликатен човек, но тук, в тази нецивилизована балканска страна той е строг владетел, готов да приложи сила, за да опази интереса на държавата. Когато се налагаше, той натискаше лостовете и противниците му се разбягваха напосоки. Колко лагера и колко групи се създадоха срещу него: първо бяха СИК и ВИС-2. Разчистиха ги за няколко месеца. После беше Мултигруп.

Силна държава

Управлението на Иван Костов представлява една много мека форма на дясна диктатура в преддверието на Европейския съюз. Няма военни патрули по улиците, полицаите никого не бият, но правителството е много силно, разполага с финансови, медийни и административни лостове да удари жестоко всеки, опитал се да играе срещу него. Нужно беше. Огромната подкрепа за Костов от страна на интелигенцията, бизнеса, на подсъзнателно ниво от целия народ подсказва, че нашите сънародници одобриха тази начин на справяне с душманите на държавата. Нямаше време да се борим с хитри, злобни и безскрупулни престъпници по правилата на демокрацията. Твърде много хора имаха интерес България да не бъде добре, да пропада, да гладува, да бъде продавана всеки ден. Костов се изправи срещу тези хора, изправи срещу тях глутница гладни и злобни кучета като Евгений Бакърджиев, Йордан Цонев и Андрей Райчев... и се справи с тях.
Костов бе разбрал, че българският народ не е подготвен за либерална демокрация. Той няма чувство за съобщност, за причина и следствие от своите действия: хвърляш отпадък – става мръсно навсякъде. Това е характерно за всички повече или по-малко изостанали народи – казвам го без омраза, като факт. Освен това, намираме се доста на изток, а тук традициите изискват да има силен бащица, атаман, султан... тук никога не е имало федерализъм, хлабава държава, самоуправление.
Иван Костов трябваше да засили държавата и по друга причина: комунистите умишлено я бяха отслабили до степен да могат да я крадат и продават без абсолютно никакви проблеми и последствия. Полицията беше тотално деморализирана. Администрацията – продажна и разхайтена. Съдът – напълно компрометиран. Властта се държеше от групировките. Правителството се занимаваше със свои неща, животът на улицата бе оставен на произвола.
Костов дойде като месия и спасител. За по-малко от година държавата заприлича на държава. Администрацията слушаше и изпълняваше Пускаш нещо отгоре, и то стига до долу, без да се изгуби, или много деформира. Групировките и техните лепенки по вратите на заведенията и по колите изчезнаха. Полицията отново стана страшна. Държавните чиновници получиха самочувствие, защото законът и държавата ги пазеха.
Досега не го уличиха в използване на властта за лични цели. Докато е така, бъдещето на България е в добри ръце.

Мръсниците

Нямам друга дума за тях (имам, но са още по-груби).
Срещу бесните кучета, които дрезгаво лаеха срещу него и се готвеха да го изядат, както направиха с Филип Димитров, Костов пусна още по-бесни. Тук няма да споменава имена, че става опасно. Ще се сетите сами. Вицепремиери, министри, депутати, областни управители, шефове на служби и на административни звена...
Ако бе опитал да го направи само с чаровната Надежда Михайлова и стерилния икономист Петър Жотев, щеше да свърши като Филип Димитров – една по-сериозна кампания, и щеше да падне безславно.
Паметникът на Иван Костов (а той заслужава такъв) би трябвало да представлява самия Иван, с копие в едната ръка и в другата верига, с която държи глутница кучета, а в торбата си крие мистрия и книга – за градеж.
Иван Костов усвои перфектно двата основни лоста за управление на всяка дива държава – тоягата и моркова. Тоягата са убийствените удари, които може да нанесе държавата на враговете си.
Доста негови врагове кротнаха изведнъж и не се показаха 4 години. Ще опитам да изредя само част от тези, които Костов купи и накара да работят с него:
  • Александър Томов (Евролевица). Чрез отпускането на няколко канала за лично и партийно финансиране. В момента, когато Томов се опита да шукне нещо по някакъв закон, митническите служби спряха канал за нелегален внос на дамски превръзки от фондацията на един от депутатите от Евролевицата. Томов повече не се обади и до края на 38-то НС се държеше като коалиционен партньор на ОДС. За негова чест ще кажа, че допускам и известна еволюция във възгледите – той се убеди, че на изток и наляво не ни чака нищо добро и честно прегърна възгледите на модерния либерализъм в стил Тони Блеър. Но не съм сигурен дали щеше да е така, ако Костов не бе добавил силни материални стимули за този идеологически прогрес на Евролевицата.
  • Група “независими” депутати, всичките сътрудници на ДС: Христо Иванов, Георги Агафонов, Христо Смоленов и др. Предполагам, че са получили обещание да не бъдат разкривани докрай мърсотиите, които са извършили като доносници. Агафонов отърва затвора като кредитен милионер.
  • Мултигруп. Костов спечели властта в сътрудничество с Мултигруп. До главата на в-к “Демокрация” месеци наред около изборите се мъдреше реклама на червената корпорация. Изказвания на Илия Павлов “красяха” икономическата страница на вестника. Тонът в изказванията пред медиите бе мек и приятелски. Когато през 1997 г. Иван Костов влезе в Народното събрание като победител, първият човек влязъл след него бе Илия Павлов.  По-късно Костов елиминира групировката и се освободи от неловкия товар. Както всъщност направи и ще направи с всички останали. Чудя се, като си го знаят, защо играят с него. Явно нямат избор. Това е радостно, защото за първи път от десетилетия виждам такова чудо: доброто в България да е и силно!
  • Красимир Стойчев и кръгът Емил Кюлев. В първите 1-2 години от управлението на СДС икономически съветник на Костов беше самият Красимир Стойчев, бивш собственик на Мобилтел, Стандарт... виден перач.
  • Ахмед Доган, Георги Първанов, бизнес-камарите, повечето (в началото почти всички) медии. Костов е диалогичен и прагматичен. Той знае от какво има нужда всеки – Ахмед Доган от власт и пари, Първанов от запазване на председателския пост в БСП... Всекиму Костов съумяваше да даде нужното, поне в момента, когато този човек му бе нужен. После можеха пак да си враждуват. Така Министкър-председателят Костов постигна на няколко пъти консенсусно гласуване в парламента на емблематични решения и закони – за Националното съгласие, за Косово, за преминаване на войски на НАТО и пр. Скъпи съграждани, когато сме се чудили защо не можем да си платим парното, защо по пътищата има дупки, защо банките не ни отпускат малък кредит за нашия бизнес-проект, с нашите пари Костов е запушвал устата на гладниците. Кой ни е крив? Ние сме си ги избрали...

 Ако някой ден, някакси тази статия стигне до Иван Костов, ще го помоля да намери начин да ми каже: какъв процент от БНП са изразходвани за купуване на подкрепа за правото дело? Знам, че е трудно – не всички активи са с еднозначна оценка. 50 000 $ са си 50 000, докато един хотел вчера може да е струвал 100 000, а днес 1 000 000! Но въпреки всичко, ще ми бъде любопитно да науча приблизително какъв % от “печалбата на фирмата” е отивал за тези “присъщи разходи” :)
По мои сметки “данък спокойствие” в България е около 20% от БНП. Но това е съвсем приблизително: я се замислете само по линията на РМД-приватизацията колко предприятия бяха подарени на СДС-активисти, за да се създаде икономическият тил на синята партия? Казвам го без всякаква ирония, и със съвсем лек упрек. Костов не можеше да остави СДС без икономически тил. За тези 4 години той създаде цяла прослойка сини капиталисти, които са му задължени за бизнеса си. Така той може да се яви на всякакви избори – винаги ще има кой да му даде пари за плакати и за купуване на медии.
Иван Костов реши голямата дилема, която дълги години стоеше пред СДС – как да се осигури финансово. Не можеш да правиш политика без пари. Чувал съм го десетки пъти на събрания на СДС, но единствения отговор, който сме намирали, беше :Ще дадем, колкото можем”. И вадехме пак – кой левче, кой 5...
Костов реши този въпрос: взе парите от държавата. След като народът не ги даде доброволно на СДС (а трябваше), СДС си ги взе от хазната, както можеше – чрез хиляди алчни ръце, които Костов остави да взимат, само създаде правила, за да има и за държавата. Изгради стройна система, копирайки точно комунистите, когато приватизираха държавата, но го направи по-добре. Имаше и за тях, остана и за нас – поданиците. Десетки пъти с каменно лице посрещаше обвиненията, че се краде. Той изпълни своята част и от тази сделка. Осигури спокойствие и ред при разпределянето на държавата. Години наред ни предстои да виждаме как другата страна изпълнява своята част от сделката.
Много от тези пари са отишли залудо... Колко пишман бизнесмени трябва тепърва да се изучат на наш гръб и с наши пари как се прави бизнес, но какво да се прави. Това са наши сънародници, наши избраници, наши роднини, приятели, съседи... Това сме ние – българите, и няма на кого да се сърдим.
Във всеки случай, Иван Костов укрепи финансово СДС и го направи партия на бизнеса. Грубо казано, вече никой не може да се ебава със СДС.

Навън

Мрачният и потаен финансист от Изтока някакси намери общ език с повечето си събеседници навън[2].
На Балканите: стана пръв приятел с турския си колега Месут Йълмаз. Бащински помагаше на Любчо Георгиевски в Македония. Превърна се във фактор на балканската политика – взе дейно участие около събитията в Сърбия, предварително влезе в контакт с опозицията, много преди тя да свали Милошевич и да вземе властта, Костов беше човекът, до когото се допитваха отвсякъде.
В Европа: Костов въведе СДС в обществото на Народните партии и заговори като с равни с лидери от световна величина. Инвестира най-много във връзки с Германия, макар и в неподходящ момент, но тази инвестиция тепърва ще се олихвява.
Постигна приятелски отношения с испанския премиер Хосе-Мария Аснар. С унгареца Виктор Орбан. Върхът на триумфа беше годишната среща на европейските Народни партии, която се проведе в София, и на която 5-ма министър-председатели дойдоха лично, за да подкрепят българския премиер.
Иван Костов показа характера си и на международната сцена: когато се обсъждаше въпросът дали България да отпадне от черния “Шенгенски” визов списък, Костов удари по масата и изрева: “Няма да се оставим да ни баламосвате повече! Махайте визите, или ще се ядосам!”. За да сме точни той каза, че България ще излезе от Пакта за сигурност на Балканите, тъй като той функционира мудно и под очакванията, но по същество Костов изруга Европа. Моментът беше много точно намерен – той се бе поставил вече като “специалистът по балканите”, Европа се тресеше от страх да не се провали тук, а България винаги досега се беше държала примерно. За да ни кипне и на нас, значи наистина нещо не е наред. Сигналът беше чут, и обратният сигнал беше, че визите падат.
Не бива да отминаваме и една интересна посока от дейността на Костов навън: той продължи двойнствената линия на Филип Димитров –  приближавайки Европа, той приближи и Америка. Американофилът Филип Димитров бе изпратен посланик в Щатите и свърши там чудесна работа. По подобие на турската и отчасти гръцката политика, и България се опита да пие и от двата чучура. Това може би създава известно недоверие в европейските лидери, но очевидно те имат своите причини да ни ухажват. Може би идеята му да вземе пари и от двете места е малко бай Ганьовска, но в крайна сметка, в политиката, още повече в голямата политика, интересът върви напред, после е моралът (това не е мое мнение, а на Х. Кисинджър).

Греховете на Иван Костов

Ако има Рай и Ад, не искам да съм на мястото на Св. Петър, когато Иван Костов се изтъпани пред вратата му. И двете книги – за добрите и за лошите дела на мургавия премиер са пълни със съдържание! Понеже сега сме в главата за греховете, нека спомена само главните:
  • И Костов забута морала на заден план в своите приоритети. Това бе дългогодишна грижа на комунистите преди него, те дотолкова развратиха народа, че морален управник нямаше шанс да се задържи и успее. Но това го оправдава само частично! Моралът да учиш и работиш. Да си добър, да не крадеш и да не лъжеш, да спазваш 10-те Божи заповеди... Колко пъти той допускаше да се лъже и краде пред очите на цялото общество, и крадливите успяваха, а честните мизерстваха? Можем ли да кажем, че в България работливите и умните имат по-добър шанс от далавераджиите?
  • Централизираната държава е зло. Ако има втори мандат, той ще трябва внимателно да я демонтира, като на празното място се погрижи да стъпят не отново мутрите, а чистият бизнес и третият сектор – гражданските организации.
  • В СДС ще трябва да вкара отново свестни и честни хора, а как ще изкара оттам мошениците?
  • Най-големият му грях е, че продаде СДС... за да може СДС да спечели. Продаде ни барабар с надеждите ни за повече светлина и чистота. Сключи сделка с дявола, без да ни е питал. А щяхме ли да бъдем прави, ако бяхме казали “Не!”?

Иван Костов е доказателство, че в живота чистите хора трудно се издигат и не остават в историята. В най-добрия случай ги обявяват за светци, ако умрат в адски мъки.
Историята запазва спомена и пренася уважение за онези, които са играли за доброто. В биографията на всеки политик, цар, император, ще откриете низ от интриги и мърсотии, довели до постигането на нещо голямо и значимо. Наистина, както цветята никнат върху тор, така и великите постижения, за съжаление, и противно това, което ни внушават филмите и книгите, се постигат може би с чисти помисли, но не и с чисти дела. Това не е повик да живеем безморално. Моралният живот е достояние и златна дреха. Не всекиму отива да я носи.
Иван Костов облече ръждивите доспехи на рицаря, който отива в града на прокажените. Малко силен образ, но наистина изборът му е страшен. Господ да го съди, аз не мога!

[1] Говоря за 2000 г., когато се поведе силна, и както винаги добре организирана атака срещу дъщеря му, срещу жена му, срещу зет му. Сигурен съм, че инициаторите рано или късно са платили за това.
[2] Не искам да омаловажавам достойнствата и заслугите на президента Стоянов и на хората от екипа на Костов – външният министър Михайлова и др. Това есе фокусира действията и личността на Костов.

Коментари

Три плика

Когато дошъл на власт един политик, неговият загубил предшественик му казал:
- Колега, ако искаш, когато загазиш, възползвай се от тези три плика...
Минало време и положението доста се влошило. Тогава политика отворил първият плик. Там пишело:
"Вдигни данъците"
Това помогнало, но не за дълго. Тогава отворил вторият плик:
"Притисни пресата"
Нещата отново се стабилизирали, но след време се влошили още повече. Тогава политика отворил и третият плик. В него пишело:
"Приготви три плика"...

Популярни публикации от този блог

Новата икономикаБъдещето на световната икономика изглежда доста мрачно. Суровините намаляват, енергийните, направо привършват. Западните държави прехвърлят производството в Азия и се отдават на развойна и маркетингова дейност, но това е явно недостатъчно за поддържане на високия им стандарт, затова трупат планини от дългове. Климатичните промени застрашават изхранването - засушаването води до намаляване на обработваемите земи. Следвоенния икономически цикъл на относително благоденствие завършва.
Добрата новина е, че през десетилетията след войната светът не си е губил времето. Разработени бяха технологии и цели нови класове продукти, нови индустрии - Информационните технологии и Интернет, създадоха се нови материали. Всички науки направиха големи стъпки напред. В резултат на тези усилия, вероятно скоро ще преживеем най-грандиозното представление на човешките постижения, в сравнение с което Ренесансът и възстановяването след II Световна война ще изглеждат скромни и незначите…
С този блог се бях разделил цели 5 години! Някаква техническа неразбория в Гугъл, която периодично се опитвах да поправя. Най-накрая успях! А хубавата новина е, че за тези 5 години се случи нещо. НАПУСНАХ БЪЛГАРИЯ! Изнесох се! Вече съм легален емигрант в САЩ и България е само в кошмарите ми. Чета българските новини и коментарите под тях със същия потрес, с който тогава, но отвън.
Вчера един иранец, който ми смени маслото на колата, ме попита липсва ли ми домът. Казатх му, че домът е където се чувстваш добре. Аз не се чувствах у дома си и се преместих. Познавам някои лично, за други просто знам, че от Западни държави са се се преместили в България, и там им харесва повече. Почти всички мои приятели, хора, които ценя и уважавам, останаха в БГ, не защото не могат да напуснат. Те я харесват и възприемат кусурите й по-нормално, отколкото аз.
Така че моите критични думи трябва да се възприемат като лична непоносимост - примерно алергия. В САЩ съмо има непоносими неща, но дори и в моменти, к…
От доста време подозирам, че теориите на конспирацията не са състоятелни, но не намирах време да помисля сериозно по въпроса. Днес "провидях" достатъчно убедителни факти:
Или тайният елит, който командва съдбата на човечеството, е изгубил контрол, или просто го няма. Помислете: какъв сценарии би следвала пренаселена планета, все по-замърсена, с изтощени океани и земи, в които има все по-малко живот? Ако сте банда от десетина супер-богати кретени, защо ви са повече от, да речем, 500 милиона работници? За какво сме ви останалите 6-7 милиарда? Очевидно тайният елит обича да живее в замърсени населени места - каквито са вече дори най-отдалечените, райски кътчета, да не говорим за кварталите в големите градове. Тайният елит също така обича да се трови с химикали, защото няма вода и няма почва, които да не са засегнати от тях.
Ако ни управляват евреите, жална ни майка с такива управници! Вижте ги как са се подредили: живеят в Израел!!! Аз бих избрал Швейцария! И климатът е по-добъ…